Новата външна политика на президента на САЩ Доналд Тръмп представлява форма на възроден империализъм и рязко скъсване с досегашния американски подход. Това пише британското издание The Guardian, позовавайки се на анализи на водещи експерти по международни отношения.
Според изданието доктрината, наричана „Донроу“ – алюзия към Монро, но с много по-глобален обхват – не се ограничава до Западното полукълбо. Тя бележи преход от прикрита доминация към открита и по-брутална демонстрация на сила.
Професорът от Северозападния университет в Илинойс Даниел Имервар заявява, че САЩ никога не са преставали да бъдат империя. По думите му страната разполага с пет територии, които не са напълно интегрирани в държавната система, както и с около 750 военни бази по света.
„Отличен петрол“ и 100 милиарда долара: Големият венецуелски залог на Тръмп.
Разликата днес е в друго. „Преди САЩ поддържаха имиджа на нация, различна от класическите империи. Сега тази маска е свалена“, посочва Имервар.
Според директора на Италиански институт за международни отношения Натали Точи, визията на Тръмп за световния ред предполага ново разделяне на планетата между великите сили.
В този модел САЩ и Китай биха доминирали собствени сфери на влияние, което крие риск от „подчинение на колониите“ – концепция, позната от класическите имперски епохи.
Въпреки това експертите не очакват Вашингтон да се изолира или да напусне ключови региони. Бившият директор по руските и европейските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ Фиона Хил подчертава, че американското присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион почти сигурно ще продължи.
Според нея става дума не за отстъпление, а за по-груба и директна форма на влияние.
Хил предупреждава, че връщането към „старомодното дърпане на конците“ между великите сили значително увеличава риска от стратегически грешки. В такава среда всяко погрешно изчисление може да доведе до сериозни конфликти.
„Това прави света по-крехък“, обобщава тя.
Анализът на Guardian очертава мрачна перспектива: международна система, в която правилата отстъпват място на силата, а стабилността се заменя от несигурен баланс между конкуриращи се имперски амбиции.






