Европейската комисия разследва мащабна кибератака, при която е използван инструмент с изкуствен интелект за откриване на уязвимости в информационните ѝ системи. Атаката е засегнала вътрешни приложения, свързани с управлението на персонала, заплатите и медицинските разходи. Засега няма установени доказателства за изтичане на лични данни на служителите, но проверката продължава, съобщиха международни медии.
Говорителят на Европейската комисия Тома Рение потвърди днес, че кибератаката е била засечена на 22 октомври и е продължила поне до 26 октомври. Тя е представлявала координирана кампания от множество опити за проникване в информационните системи.
По думите му са били предприети незабавни предпазни мерки, включително временно спиране на няколко приложения, използвани от служителите на институцията.
Повечето услуги вече са възстановени, но част от тях остават недостъпни.
„Виждаме много кибератаки по света напоследък и, разбира се, никой не е застрахован“, заяви Рение, цитиран от Associated Press.
Той потвърди, че при атаката са използвани инструменти с изкуствен интелект, които могат да откриват слабости в софтуерните системи.
Говорителят не посочи кой стои зад нападението и отрече хакерите да са отправяли искане за откуп.
Според Politico и Euronews сред засегнатите приложения е Sysper - вътрешната платформа, чрез която служителите на Европейската комисия проверяват информация за възнагражденията си, заявяват отпуски, отчитат работното си време и управляват други административни дейности.
Проблеми е имало и със системите за възстановяване на медицински разходи.
По информация на Euronews платформата Sysper вече е възстановила работата си, но системата за здравно осигуряване JSIS все още е била недостъпна към днес.
Въпреки нарушенията в работата на приложенията заплатите на служителите са били изплатени нормално.
Най-сериозният въпрос за разследващите е дали нападателите са успели да получат достъп до информацията, съхранявана в засегнатите системи.
Тя може да включва имена, адреси, данни за възнагражденията и друга чувствителна информация за служителите.
Според Европейската комисия обаче към момента няма доказателства за изтичане на данни, засягащо персонала като цяло. Това не означава, че проверката е приключила или че всички рискове са окончателно изключени.
По информация на Politico, цитирана и от технологичното издание The Next Web, специалистите от CERT-EU - службата за киберсигурност на институциите на Европейския съюз - са установили използването на общодостъпен инструмент с изкуствен интелект за откриване на софтуерни уязвимости.
Инструментът е посочен в публикациите с името ARTEX.
Подобни технологии могат да автоматизират проверките за слабости в компютърни системи и да ускорят идентифицирането на потенциални точки за проникване.
Те имат и законни приложения в киберсигурността, но могат да бъдат използвани и от нападатели.
Засега не е установено публично дали изкуственият интелект е бил използван единствено за откриване на уязвимости, или и за други етапи от атаката.
Според Politico сериозността на инцидента е наложила свикването на кризисния орган на Европейската комисия, който координира реакциите при извънредни ситуации.
Европейският комисар, отговарящ за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията, Хена Виркунен, е информирала останалите членове на Комисията за предприетите мерки.
Специалистите от CERT-EU продължават да анализират възможните последици от атаката.
Институцията смята, че е успяла да овладее по-голямата част от заплахата, но все още не е ясно дали нападателите са получили достъп до поверителна информация.
Това не е първият сериозен киберинцидент, засегнал Европейската комисия през годината.
През март беше компрометирана облачна инфраструктура, използвана за уебсайтове от системата Europa.eu. Според публикуваната впоследствие информация от CERT-EU тогава са били откраднати приблизително 92 гигабайта компресирани данни, включително лична информация и съдържание на електронна кореспонденция.
През януари друга атака засегна инфраструктурата за управление на служебни мобилни устройства, като възникна риск от разкриване на имена и телефонни номера на служители.
Последният инцидент поставя отново въпроса за защитата на цифровата инфраструктура на европейските институции и за нарастващата роля на изкуствения интелект при извършването на кибератаки.
Към момента Европейската комисия не е посочила предполагаем извършител, а разследването продължава.






