На 15 август 718 г. арабите вдигат обсадата на Константинопол след решителната намеса на българската войска, водена от хан Тервел. Победата спасява Византия от разгром и спира арабското настъпление към Югоизточна Европа.
Втората голяма арабска обсада започва през есента на 717 г., по-малко от век след възникването на исляма. Дотогава арабите вече владеят обширни територии в Азия, Африка и Европа, включително Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка и Испания. Превземането на ромейската столица щяло да отвори нов път за нашествие към Европа.
Въпреки че България и Византия са враждували десетилетия, хан Тервел осъзнава, че падането на Константинопол ще донесе по-голяма опасност от арабите. Той приема молбата на император Лъв III Исавър за военна помощ и повежда българските отряди към града.
Още в първите сражения българите унищожават 4000 араби, водени лично от пълководеца Маслама ибн Абдел-Малис. По-късно българите разбиват и 20-хилядната армия, охраняваща арабския тил. Арабите са блокирани по суша, преживяват тежка зима и губят хиляди от глад и болести.
През пролетта на 718 г. хан Тервел нанася окончателен удар по арабските сили. На 15 август обсадата е вдигната, а бягащият арабски флот е покосен от бури, като едва пет кораба се връщат в Сирия.






