Представете си, че всяка сутрин отивате на работа, влизате в модерна девететажна офис сграда, а непосредствено зад нея се намират гробове.
Точно това се случва във Варна.
В непосредствена близост до Централния гробищен парк се изграждат две големи многоетажни сгради. Ситуацията предизвика сериозно обществено възмущение заради начина, по който новото строителство се вписва до мястото, където са погребани хиляди варненци. Кадрите от мястото показват строителна конструкция непосредствено до оградата на гробищния парк и в близост до надгробни съоръжения.
Това не е просто поредният строеж във Варна.
Това е въпрос за границата между бизнеса и елементарното уважение към местата за вечен покой.
Публичните документи показват, че става дума за две девететажни офис сгради.
Имотът е с идентификатор 10135.3516.160, на ул. „Христо Смирненски“ №6, в район „Младост“, с площ 4145 кв. м.
За него са издадени две разрешения за строеж:
В документите на РИОСВ инвестиционното предложение е описано като изграждане на девететажна офис сграда. Още в документацията е записано нещо изключително важно – имотът граничи с Централния гробищен парк – Варна.
Тоест близостта до гробищата не е някаква случайност, установена едва когато строежът започва. Тя е била известна още при подготовката на инвестиционните проекти.
Първата сграда е проектирана като сериозен бизнес обект с множество офисни помещения. По данни от инвестиционното предложение при пълна заетост в нея са предвидени стотици работещи.
Това поставя още един неудобен въпрос:
Нормално ли е офис сграда, предназначена ежедневно да приема работещи, клиенти и посетители, да бъде изградена непосредствено до гробищен парк?
И още:
Къде точно е границата между строителното право и обществения морал?
Защото едно е да има улица, паркинг или друга инфраструктура край гробищата. Съвсем друго е пред очите на хората да се издига масивна девететажна бизнес сграда, докато от другата страна на оградата са надгробните паметници.
Тук се появява един от най-сериозните въпроси.
Наредба №2 на Министерството на здравеопазването урежда здравните изисквания към гробищните паркове. Тя изисква устройството на гробищните паркове да бъде съобразено с действащите устройствени планове и специалните здравни изисквания.
Според публикуваната информация за случая спорният момент е свързан и с 10-метровата ивица по периферията на гробищния парк, в която не следва да се разполагат гробни места. RNS твърди, че на кадрите се виждат надгробни съоръжения непосредствено до оградата.
Тук въпросът трябва да бъде проверен документално и на място:
Спазена ли е действително изискваната защитна ивица? Къде точно се намират границите на гробищния парк? И какво е разстоянието между реално съществуващите гробове и новото строителство?
Това са въпроси, на които варненци имат право да получат ясен отговор.
В документите на РИОСВ като възложител е посочена „ВИСТА ОЙЛ“ ЕООД.
Район „Младост“ е публикувал уведомленията за инвестиционните предложения за девететажната офис сграда и за „Офис сграда 2“.
Така постепенно се очертава пълната картина: частен инвеститор, голям бизнес комплекс, две разрешения за строеж и място, което непосредствено граничи с Централните гробища.
Кой е преценил, че подобно съседство е приемливо?
Кой е определил границите на застрояването?
Какви са реалните отстояния?
Как е защитена зоната на гробищния парк?
И най-вече – защо в град като Варна се стигна до ситуация, при която от едната страна на оградата хора ще идват всеки ден на работа, а от другата страна са гробовете на нечии родители, деца, съпрузи и близки?
Това не е въпрос само на бетон, квадратни метри и разрешителни.
Това е въпрос за отношението към мъртвите и за границите, които едно общество не би трябвало да прекрачва.
Случаят вече предизвика обществена реакция. Публикувани са и данни за извършена проверка от РДНСК – Варна, но информацията за резултата от нея все още се нуждае от официално потвърждение.
Варненци заслужават да знаят кой е разрешил това, какви са били мотивите и какво ще се случи оттук нататък.
Защото когато бизнес сградата и гробището се окажат буквално лице в лице, въпросът вече не е само „може ли?“.
Въпросът е: трябваше ли?
Автор: Ивайло Иванов
Видео: ФБ Ангел Славчев






