Чатботовете с изкуствен интелект все по-често се използват като източник на съвети при проблеми във връзките, но тази практика крие рискове. Езиковите модели могат да звучат убедително и безпристрастно, въпреки че не познават цялата история на отношенията и гледните точки на всички участници. За това предупреждава британският вестник „Индипендънт“.

Проучване, поръчано от организацията Mental Health UK, показва, че повече от една трета от хората използват чатботове като своеобразни терапевти. Отделно изследване на Оксфордския интернет институт установява, че 38% от редовните потребители на големи езикови модели търсят чрез системи като ChatGPT, Claude и Gemini съвети за взаимоотношенията си.

Тенденцията се свързва и с т.нар. „сух чат“ – практика, при която човек използва чатбот, за да подготви или репетира труден разговор с партньор, близък или друг човек.

„Хората определено все по-често се обръщат към изкуствения интелект, за да решават междуличностни проблеми“, казва Елинор Харви, психотерапевт и клиничен директор на Relationship Therapy Practice. По думите ѝ през последните шест месеца клиентите ѝ все по-често споменават, че използват подобни инструменти. В някои случаи те им помагат, но в други могат да насърчат нездравословни модели на поведение.

Кога изкуственият интелект може да помогне?

Чатботовете могат да бъдат полезни, когато човек има нужда да формулира мислите си по-спокойно или да намери подходящ начин да изрази чувствата си. Например родители, които отглеждат дете съвместно след раздяла, могат да проверят дали дадено съобщение звучи прекалено агресивно. При силен стрес заради развод изкуственият интелект може да помогне и за подреждането на емоциите и обмислянето на различни начини за справяне със ситуацията.

Проблемът възниква, когато чатботът започне да се възприема като обективен посредник, който може да отсъди кой е прав и кой греши.

Според Стивън Бухвалд, директор на Manhattan Mental Health Counseling, отговорите на езиковите модели често изглеждат авторитетни заради добре структурираните си аргументи. Това обаче не означава, че системата разбира действителната динамика на връзката. Тя разполага само с информацията, подадена от потребителя, и не може автоматично да оцени цялостната ситуация.

Когато чатботът се превърне в съдия

Един от основните рискове е използването на изкуствения интелект като арбитър в спор. Въпроси като „Кой е неразумен?“ или „Партньорът ми манипулира ли възприятието ми за реалността?“ поставят системата в позицията да определи кой е виновен.

Полученият отговор може временно да даде увереност на единия човек, но същевременно да намали възможностите за помирение. Вместо да търсят потвърждение, че са прави, потребителите биха могли да задават въпроси, които насърчават самоанализа: какво може да пропускат в ситуацията, как биха могли да разберат гледната точка на другия и как да изразят чувствата си, без да му приписват определени мотиви.

Друг проблем възниква, когато единият партньор използва отговора на чатбота като аргумент срещу другия. Реплики като „Обсъдих това с Claude“ или „ChatGPT каза, че проблемът е в теб“ могат да превърнат конфликта в противопоставяне, при което изкуственият интелект се използва като авторитет в подкрепа на едната страна.

Това може да накара другия партньор да се почувства изключен от разговора и да заеме отбранителна позиция. Според Харви подобен подход вреди на комуникацията и затруднява съвместното намиране на решение.

Защо чатботовете понякога казват това, което искаме да чуем?

Допълнителен риск е склонността на езиковите модели да се съгласяват с потребителите и да затвърждават техните убеждения. Това поведение е известно като „подмазване“ на изкуствения интелект.

Изследване на Станфордския университет установява, че 11 водещи езикови модела са били близо 50% по-склонни от хората да реагират на междуличностни дилеми по начин, който ласкае потребителя.

Това поставя въпроса дали чатботовете помагат на хората да видят ситуацията по-ясно, или понякога просто затвърждават вече формираното им мнение. Когато човек получава предимно потвърждение на собствената си позиция, може да му стане по-трудно да разпознае своя принос към конфликта и да поеме лична отговорност за него.

Харви обръща внимание и на ограниченията при интерпретирането на информацията. Чатботът може да не отчете хумора, конкретните обстоятелства или контекста, в който са били казани определени думи. Затова дори добре звучащият отговор не винаги отразява реалността на отношенията.

Според психотерапевтката прекомерното споделяне с изкуствения интелект на неща, които човек би могъл да обсъди директно с партньора си, може допълнително да увеличи дистанцията между двамата.

Изкуственият интелект може да бъде инструмент за подготовка на труден разговор, но не познава цялата връзка и не може самостоятелно да отсъди кой е прав. Разликата е между това да използваме чатбота, за да общуваме по-добре, и да го превърнем в съдия, който потвърждава собствената ни версия на случилото се.