Според икономистите преходът към евро е довел до леко поскъпване, но по-голямата заплаха идва от разходната политика и дефицита.
Икономистите от Институт за пазарна икономика отчитат, че първият месец след края на двойното обращение на лева и еврото преминава без сътресения в кешовите разплащания, но вече се появяват първи сигнали за ценови натиск и сериозни фискални рискове.
Левовете изчезват, еврото доминира пазара.
Към края на януари около 75% от левовете в обращение вече са изтеглени – процес в рамките на очакванията.
Икономиката навлиза във февруари с над 6 млрд. евро в кешово обращение, като сумата вероятно ще достигне 9–10 млрд. евро в първия месец на разплащания само с европейската валута.
Според анализа това ниво е достатъчно, за да покрие нормалните нужди на икономиката и да стабилизира транзакционния кеш.
ИПИ прогнозира, че част от левовете никога няма да бъдат обменени – между 2 и 3 млрд. лв., основно под формата на монети и спестени банкноти, подобно на процеса след въвеждането на еврото в други държави.
Инфлацията се забавя, но цените пълзят нагоре.
Данните на Национален статистически институт показват месечна инфлация от 0,7% за януари 2026 г., като при ресторантите тя достига 1,6%.
Годишната инфлация спада чувствително – до 3,6%, а по хармонизирания индекс до 2,3%, сочат данните на Евростат.
На този фон България вече е сред страните с по-ниска инфлация в еврозоната.
Но икономистите предупреждават – това не означава, че ценовият натиск е изчезнал.
Скритият ефект от преминаването към евро.
ИПИ отчита допълнителна инфлация до около 0,5%, свързана със закръгляне на цени при преминаването към евро.
Най-осезаемо това се вижда в сектора на услугите.
Ефектът е очакван и по-скоро еднократен, но той идва върху вече чувствителна ценова среда.
Истинската заплаха обаче според икономистите не е в самото евро, а в:
Всички тези фактори създават устойчив натиск върху цените.
Бюджетът – стабилен на хартия, рисков в реалността.
Изпълнението на бюджета за 2025 г. формално се движи около дефицит от 3%, но анализът на ИПИ сочи редица проблеми:
Само от ДДС липсват около 3 млрд. лева спрямо заложеното.
Въпреки това проектите за бюджет за 2026 г. отново залагат оптимистични и трудно изпълними приходи.
Предупреждение за тежки мерки след изборите.
ИПИ е категоричен – ако данъците не се повишават, а приходите не се реализират в пълен обем, овладяването на дефицита ще изисква сериозни структурни реформи.
Според икономистите това трудно може да се случи в сегашния парламент.
Вероятно ще се стигне до ново удължаване на временния бюджет до пролетта на 2026 г., за да се осигури функционирането на държавата до изборите.
Изводът: спокойствие на повърхността, напрежение под нея.
Преходът към евро премина технически успешно.
Инфлацията формално се забавя.
Но зад тези позитивни сигнали се трупат рискове – разходна експанзия, нереалистични бюджетни прогнози и нов натиск върху цените.
Според ИПИ именно фискалната политика, а не валутната промяна, ще определи дали икономиката ще влезе в период на стабилност или на нови сътресения.
Още новини четете в категория
Бизнес
31.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
