Икономистът Адриан Николов показва как неравномерното поскъпване на различни стоки създава усещане за много по-висока инфлация от отчетената в официалната статистика.
Ценовите индекси вероятно са най-оспорваният показател в официалната статистика. Масовото усещане е просто – „казват 5% инфлация, а сиренето поскъпна от 9 на 12 евро“.
Това разминаване между данните и личния опит анализира икономистът Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.
Според него и двете неща могат да са верни едновременно. Причината е проста – цените в икономиката не растат равномерно.
Средната инфлация крие реалните скокове.
Официалните индекси се базират на голяма потребителска кошница и усредняват движенията на десетки стоки и услуги.
Така те не отразяват точно нито един конкретен продукт.
Към края на 2025 г. общият инфлационен индекс при база 2015 г. достига 144%. Това означава 44% натрупано поскъпване за десет години.
Почти целият ръст идва след пандемията:
– между 2015 и 2020 г. – едва 5%
– след 2020 г. – близо 40%
Този рязък скок усилва психологическия ефект върху хората. Дългият период на стабилни цени се възприема като норма. След него поскъпването изглежда още по-драматично.
Храните и заведенията изстрелват усещането за инфлация.
Най-често купуваните стоки поскъпват далеч по-бързо от средното равнище.
Инфлацията при храните за десет години достига 82%. Това е почти двойно повече от общия индекс.
Още по-драстичен е ръстът в:
– хотели и настаняване – до 75%
– ресторанти и кафенета – над 105%
Макар да заемат малък дял от кошницата, тези разходи са видими всеки ден и силно влияят на усещането за скъп живот.
Има и сектори почти без поскъпване.
Докато храната и услугите скачат, други групи остават почти замразени:
– дрехи и обувки – около 10% за 10 години
– здраве – 17%
– информационни и комуникационни услуги – над 20% спад на цените
Тези поевтинявания обаче се усещат много по-слабо в ежедневието.
Хлябът – рекордьор по поскъпване.
Сред хранителните стоки най-силен е ръстът при зърнените продукти, включително хляба – 103% за десетилетието.
Високи остават и цените на:
– млечните продукти
– яйцата
– маслата и мазнините
Някои от тях вече са трайно над средноевропейските нива. Това обяснява честите сравнения в социалните мрежи със западноевропейските магазини.
Личната кошница променя реалната инфлация.
Още един ключов фактор е индивидуалното потребление.
Официалната статистика използва средна кошница. Но всяко домакинство харчи различно.
Ако по-голямата част от бюджета ти отива за храна, наеми и заведения, реалната ти инфлация е много по-висока от отчетената.
Ако разходите са повече за техника и комуникации – ефектът е обратен.
Изводът.
Разминаването между усещането за скъпотия и официалната инфлация не означава, че статистиката лъже.
Означава, че:
– цените растат неравномерно
– най-видимите разходи поскъпват най-бързо
– личното потребление променя реалния ефект върху бюджета
Именно затова за много хора животът изглежда значително по-скъп, отколкото показват индексите.
Още новини четете в категория
Бизнес
24 С
29.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
old_beggar
07.02.2026 16:49Унгария, Чехия и Словакия обявиха на правителствено ниво, че няма да предоставя военна подкрепа на Украйна. освен това няма да са гарант по заема на ЕС за Киев. за съжаление ШАЙКАТА българоубийци без изобщо да ни попита, ни наложи бившата дойчемарка и ни направи колониален придатък на Четвъртия райх, а в русофобската си истерия се кани да изпрати нашите синове и внуци като пушечно месо в "мироопазваща мисия" в Украйна…