Изборът на Борисов да даде интервю точно на Явор Дачков не е случаен и не е въпрос на лична симпатия, а на трезва сметка за съотношението усилия – полезност.
Това е напълно контролиран формат, който минава за „критичен“. Дачков е удобен събеседник – уж антисистемен, но в безопасни граници. Пиарите на ГЕРБ редовно общуват с него. От институционална гледна точка той е напълно безрисков – и като медия, и като журналист. Няма нито силата, нито навика да притиска с факти, документи или реално провокативни въпроси. Ако има „критика“, тя е толкова мека, че Борисов трудно би я разпознал като такава. Така лидерът на ГЕРБ получава идеалното алиби – „отивам и при критиците“, при нулев риск.
Ако трябва да се търси аналогия - подходът на Дачков към Борисов е като на Соловьов към Путин. Путин ще каже нещо умерено, Соловьов ще продължи с по-екстремна версия.
Очевидно Борисов вече е отписал взаимодействие с ПП-ДБ и демократичната общност, която той продължава да нарича „градска десница“, макар да знае, че тя отдавна не е само софийска и не е само дясна. Публиката на Дачков е друга – силно критична към „умнокрасивите“ и либералния елит, с примес от проруско-носталгични нагласи. Там може да се вкара и доза „анти-Пеевски“ – достатъчна за фасада, но не и такава, че Пеевски да я забележи.
Посланието е познато – ред, стабилност, сигурност. Улицата иска хаос, Борисов брани спокойствието. В тази ниша той опипва терен и към електората на Румен Радев – засега не е ясно дали това е разузнаване с бой или с флирт. Линията „Радев“ минава основно през „Възраждане“, но Костадинов сам се вкара в задънена улица с радикализма си срещу еврото, ЕС и НАТО – до степен, в която умереният Радев трудно може да наследи този електорат.
Дачков обича да придава „интелектуална“ рамка на разговорите си, но с Борисов това е възможно само като виц. Това не изключва панегирици – Борисов като държавник, голям политик, човекът на протеста, докато за всичко лошо е виновен Пеевски.
Истинската цел е друга – позициониране като алтернатива на протеста и протестния вот, опит да обере дивидентите от еврото и да се представи като незаменимия посредник – говори с националисти и либерали, с русофили и „западняци“.
Ако търсите визия – няма да я намерите. Борисов никога не е имал стратегически поглед за бъдещето – нито за себе си, нито за партията, нито за страната. Само оцеляване и възпроизводство на властта.
Проблемът му е, че всичките му номера вече са познати – включително преструвката, че корупцията е чужда тема. Интервюто създава илюзия за плурализъм, критичност и дълбочина, но реално обслужва една цел – легитимация на статуквото и личната му роля в него, без да се отваря нито един от истинските въпроси за властта в България.
„Всички прекалиха“ – само той не. Другите са самонадеяни – той е скромен спасител.
Интервю от паралелна реалност. Въпросите от реалността, в която Борисов управлява, корумпира и репресира – включително защо Сарафов още е там – няма да бъдат зададени.
Обзалагам се – в отразяването няма да видите нито един въпрос на Дачков, който да си струва да бъде отразен - само преразкази на Борисов в рамките на неговата реалност.
Това казва всичко за главната цел на това интервю - да дезактивира протеста и пренасочи стрелите на критиката към Пеевски - той е виновен за всичко.
Илиян Василев
Още новини четете в категория
Новини
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
