Когато лъжата не носи разход/загуба, тя става инструмент, а не риск. Единственият начин Борисов да направи инстинктивен опит да се измъкне от този вълчи капан е да излъже, че не лъже. И така пада в него с двата крака.
Чухме монолози, наративи, субективни преживявания и субинтелектуални внушения, но не и отговори. И когато това предизва задоволство, а не срам - перспективата е отрицателна. Без срам няма промяна.
В крайна сметка получихме два часа шум и още от същото - онова, което ги свали от управление с мажоритарна власт без те да разбират какво е точно. Полюцията не може да бъде спасена и ревитализирана с нефункционална реч, а ниската или фрагментарна политическа памет - с манипулации и кръчмарско обсебване тип "мозъчна мъгла" и "ти мен уважаваш ли ме".
Пълна безнадеждност, но поне си видяхме диагнозата на загубените години.
Време е да прекрачим напред.
Илко Семерджиев






