По традиция хиляди българи празнуват имен ден – Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско, както и женските производни на тези имена.
Свети Трифон е роден през 225 година след Христа в семейството на бедни, но дълбоко вярващи християни в Мала Азия – тогава част от Римската империя. Още на 17-годишна възраст той придобива широка известност, след като излекува дъщерята на римския император Гордиан.
Светецът води праведен живот и остава непоколебим във вярата си. По време на гоненията срещу християните при управлението на император Деций Траян (249–252 г.) Трифон е арестуван, подложен на жестоки мъчения и осъден на смърт. Малко преди екзекуцията той се помолил смъртта да го настигне по-бързо, склонил глава и издъхнал.
След въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква през 1968 г. датите на някои празници се променят. Така църковната почит към свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, докато Денят на лозаря остава на 14 февруари.
Трифоновден е част от тридневния празничен цикъл, известен като Трифунци – 1 февруари (Трифоновден), 2 февруари (Сретение Господне) и 3 февруари (Свети Симеон).
В българската народна традиция свети Трифон е почитан като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се изпълнява обичаят ритуално зарязване на лозята – символичен акт за плодородие и благодат през годината.
Според традицията стопанката става рано, омесва и изпича обреден хляб, украсен с лозово листо, приготвя пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. С даровете стопанинът отива на лозето, където се прекръства три пъти, обръщайки се към изгрева, отрязва първите три лозови пръчки и ги полива с вино, светена вода и пепел, запазена от Бъдни вечер. Лозите се благославят за здраве, берекет и богата реколта.






