Войната в Украйна, която донесе страдания на милиони хора, направи други мултимилионери. Тези дни се оказа, че сред солидно замогналите се от оръжейната търговия е и семейството на Александър Манолев, бивш зам.-министър на икономиката и санкциониран по закона „Магнитски” през 2021 г. Самият той твърди, че не бил ударен по „Магнитски”, а само забрана за достъп до САЩ, четем в „Уикенд”.
Така или иначе фирма на баща му Димитър Манолев, който е бивш митничар и кмет на граничното село Кулата, получава като комисионни десетки милиони от сделки с украинската Агенция за поръчки в отбраната. Това се случва, въпреки че въпросната Агенция няма право да търгува със лица, санкционирани от САЩ. Само че това изискване формално е изпълнено, понеже оръжието минава през посредник – румънска държавна фирма.
Тази схема, разбира се, има своя предистория. Димитър Манолев влиза в изключително печелившия оръжеен бизнес през 2021 г. Предната година той купува фирмата „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИЕМ), чийто предишен собственик е известният оръжеен търговец Петър Манджуков.
Силен тласък на бизнеса на Манолев обаче дава Ваня Караганева, която в онзи момент е назначена покрай близостта си с Кирил Петков за изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Само че въпреки големите си връзки Караганева успява да се задържи в ДКК само за около месец, но през това време сътворява редица чудовищни гафове и далавери.
Едно от първите й решения е да направи фирмата на новоизлюпения оръжеен търговец Манолев ексклузивен представител на Вазовските машиностроителни заводи в Египет за 5 години. Така частното дружество успява да се настани удобно на изхода на военните заводи, а експерти в бранша не помнят преди това да са давани такива изключителни права върху продукцията на сопотския завод.
Забележително е, че Караганева бърза да устрои фирмата на Манолев само няколко дни след като е назначена за директор на ДКК, част от чиято структура е оръжейният завод в Сопот.
По-късно става известно, че тя предоставя ексклузивните права на „Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без дори да е уведомила директорския борд на военния завод. Нещо повече, чак след като разписала документите, тя съгласува решението си и с държавната компания „Кинтекс”. Едва ли Караганева не е знаела чий баща е Димитър Манолев, след като по онова време името на сина гърми в медиите покрай списъка „Магнитски”, а също и покрай делото, което е заведено заради вилата в Сандански, вдигната с европари.
Запознати твърдят, че и тогавашната служебна министърка на икономиката Даниела Везиева оказва ценно съдействие на оръжейния бизнес на Манолев. Тя назначава без конкурс приятели и бивши подчинени на Александър Манолев на ключови постове. Например, Никола Стоянов, който по-късно става служебен министър на икономиката, по онова време става шеф на директорския борд в сопотските заводи, а ръководството на „Кинтекс” поема Александър Михайлов.
Само че идва нов икономически министър – Корнелия Нинова и уволнява Никола Стоянов и Александър Михайлов, като веднага след това назначава на местата им свой верни кадри – социалисти от Хасково, Смолян и Враца.
При това Нинова дори обвинява в конфликт на интереси Александър Михайлов, понеже няколко месеца след като е вписан за директор на „Кинтекс”, той продължавал да се води и като мениджър в оръжейното дружество „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” на Димитър Манолев. По ирония на съдбата уволнения от Нинова Никола Стоянов след това поема от самата нея поста на икономически министър.
При такива въртележки и връзки в икономическото министерство и оръжейния бранш, не е изненада, че фирма БИИМ в разгара на войната в Украйна се захваща да изнася чрез румънски посредник гранатомети и боеприпаси от сопотските заводи. Твърди се, че договорите са за близо 400 млн. евро, като комисиона на българските търговци се изчислява на 40-60 млн. евро.
Преди да бъде санкциониран от САЩ Александър Манолев е обвинен за злоупотреба с 400 000 лева, защото вместо къща за гости вдигнал собствена вила в Сандански. Прокуратурата навремето го обвини, че е дал неверни данни, за да получи европейско финансиране. В крайна сметка обаче Върховният касационен съд го оневини.
Още новини четете в категория
Новини
5.2 С
4.1 С
6.3 С
5.2 С
-3.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
