Така или иначе фирма на баща му Димитър Манолев, който е бивш митничар и кмет на граничното село Кулата, получава като комисионни десетки милиони от сделки с украинската Агенция за поръчки в отбраната. Това се случва, въпреки че въпросната Агенция няма право да търгува със лица, санкционирани от САЩ. Само че това изискване формално е изпълнено, понеже оръжието минава през посредник – румънска държавна фирма.
Тази схема, разбира се, има своя предистория. Димитър Манолев влиза в изключително печелившия оръжеен бизнес през 2021 г. Предната година той купува фирмата „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИЕМ), чийто предишен собственик е известният оръжеен търговец Петър Манджуков.
Само че въпреки големите си връзки Караганева успява да се задържи в ДКК само за около месец, но през това време сътворява редица чудовищни гафове и далавери.
Едно от първите й решения е да направи фирмата на новоизлюпения оръжеен търговец Манолев ексклузивен представител на Вазовските машиностроителни заводи в Египет за 5 години. Така частното дружество успява да се настани удобно на изхода на военните заводи, а експерти в бранша не помнят преди това да са давани такива изключителни права върху продукцията на сопотския завод.
По-късно става известно, че тя предоставя ексклузивните права на „Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без дори да е уведомила директорския борд на военния завод. Нещо повече, чак след като разписала документите, тя съгласува решението си и с държавната компания „Кинтекс”. Едва ли Караганева не е знаела чий баща е Димитър Манолев, след като по онова време името на сина гърми в медиите покрай списъка „Магнитски”, а също и покрай делото, което е заведено заради вилата в Сандански, вдигната с европари.
Запознати твърдят, че и тогавашната служебна министърка на икономиката Даниела Везиева оказва ценно съдействие на оръжейния бизнес на Манолев. Тя назначава без конкурс приятели и бивши подчинени на Александър Манолев на ключови постове. Например, Никола Стоянов, който по-късно става служебен министър на икономиката, по онова време става шеф на директорския борд в сопотските заводи, а ръководството на „Кинтекс” поема Александър Михайлов.
При това Нинова дори обвинява в конфликт на интереси Александър Михайлов, понеже няколко месеца след като е вписан за директор на „Кинтекс”, той продължавал да се води и като мениджър в оръжейното дружество „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” на Димитър Манолев. По ирония на съдбата уволнения от Нинова Никола Стоянов след това поема от самата нея поста на икономически министър.
При такива въртележки и връзки в икономическото министерство и оръжейния бранш, не е изненада, че фирма БИИМ в разгара на войната в Украйна се захваща да изнася чрез румънски посредник гранатомети и боеприпаси от сопотските заводи. Твърди се, че договорите са за близо 400 млн. евро, като комисиона на българските търговци се изчислява на 40-60 млн. евро.
Преди да бъде санкциониран от САЩ Александър Манолев е обвинен за злоупотреба с 400 000 лева, защото вместо къща за гости вдигнал собствена вила в Сандански. Прокуратурата навремето го обвини, че е дал неверни данни, за да получи европейско финансиране. В крайна сметка обаче Върховният касационен съд го оневини.