Имунната система на човека не се променя с еднакво темпо през целия живот. Международен екип от учени установи два периода, през които определени имунни клетки показват по-изразени възрастови промени – около 40-годишна възраст и след 60 години. Резултатите са публикувани в научното списание Nature Communications.
Изследователи, сред които учени от Duke-NUS Medical School в Сингапур, са анализирали близо 3,8 милиона имунни клетки, получени от 1828 здрави участници на възраст между 19 и 97 години.
Мащабният анализ показва, че т.нар. имунно стареене не следва проста права линия. Различните клетки и техните функции се променят по различен начин в зависимост от възрастта.
Първият по-ясно изразен период е около 40-годишна възраст.
Учените установяват особено забележими промени при CD4 Т-клетките. Те имат ключова координираща функция – помагат на други части от имунната система да организират отговора си срещу инфекции и други заплахи.
Това обаче не означава, че на 40 години имунитетът внезапно отслабва. По-точно е да се говори за възрастов период, около който при анализираните клетки се наблюдава по-отчетлива промяна в определени молекулярни и функционални характеристики.
Индивидуалното състояние на имунната система зависи от множество фактори и не може да бъде определено единствено по календарната възраст.
Втори период на по-значими изменения се наблюдава след 60-годишна възраст.
Тогава учените откриват по-съществени промени при CD8 Т-клетките – клетки, които могат да разпознават и унищожават инфектирани или анормални клетки.
С напредването на възрастта изследването отчита спад в активността на редица основни клетъчни процеси, включително тези, свързани с използването на генетичната информация и производството на белтъци.
Успоредно с това се засилват някои процеси, свързани с възпалителния отговор.
Това се вписва в по-широко изследваното явление на хронично нискостепенно възпаление при стареенето, но само по себе си не означава наличие на заболяване.
Проучването установява и различия между половете.
Общата тенденция на възрастови изменения се наблюдава и при мъжете, и при жените, но моментът и интензивността на някои от тях се различават.
Например определени промени в активността на CD8 Т-клетките се появяват по-рано при мъжете, докато при жените стават по-изразени на по-късен етап.
Това е още един аргумент срещу прекалено опростената представа, че съществува една универсална възраст, след която имунната система „остарява“.
Учените са изследвали и възрастово свързани химични промени в ДНК при 729 от участниците.
На тази основа са разработени модели, които използват характеристиките и активността на имунните клетки, за да оценяват възрастта на човека – своеобразни „имунни часовници“.
Но тук има важно ограничение.
Тези модели все още не могат надеждно да кажат дали конкретният човек остарява здравословно, колко дълго ще живее или дали ще развие определено заболяване. Засега те са преди всичко изследователски инструмент, а не диагностичен тест.
Именно това според мен е важно да остане ясно и в популярния текст. Резултатите не означават, че човек се събужда на 40 или 60 години с внезапно отслабнала имунна система.
Става дума за статистически модели, открити при голяма група хора, които показват, че различните компоненти на имунитета имат собствена динамика на стареене.






