На 20 юни 1954 г. тържествено е пуснат в експлоатация Дунав мост между Русе и Гюргево – едно от най-мащабните инженерни постижения на Балканите за своето време. Считан за едно от ключовите геополитически начинания на Източния блок, мостът е построен за 2 години и 7 месеца с участието на специалисти от България, Румъния, СССР, Полша, Чехословакия и Унгария.
С дължина 2,8 км и височина 30 м над водата, Дунав мост е двуетажно съоръжение – с отделни нива за влакове и автомобили. Средната му част е подвижна, за да пропуска големи кораби. Архитект е Георги Овчаров, а художествената украса – дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.
Събитието през 1954 г. е отбелязано с реч на председателя на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков, който подчертава символиката на моста като плод на „братското социалистическо сътрудничество“. По думите му, съоръжението ще облекчи транспорта, ще засили икономическите връзки и ще укрепи международното значение на региона.
След него думата взема румънският лидер Георге Георгиу-Деж, а речта на ръководителя на строителството Леонид Саприкин впечатлява с технически подробности: намалена себестойност с 16 млн. рубли, завършен 7 месеца предсрочно, пълна механизация, десетки хиляди кубици бетон, нови гари и съоръжения от двете страни на границата.
Дунав мост е първият подобен комбиниран мост между две „народнодемократични държави“ в Европа, и до днес остава ключова връзка между Югоизточна и Северна Европа, обслужвайки стокообмен между България, Гърция, Турция, Румъния и целия ЕС.
Любопитен факт: първият му основен ремонт е едва през 1999 г. – 45 години след построяването, а реновацията приключва през 2004 г.
old_beggar
20.06.2025 12:09тъй рече ПРЕПОДОБНА СТОЙНА (през 1933 г.): “България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото… докато удари сухото дъно и не остави надежда на никой жадуващ…”