Иран е изправен пред най-сериозната водна криза в съвременната си история. Националната метеорологична служба отчита, че есента на 2025 г. е най-сухият период от шест десетилетия, а валежите са намалели драстично за пета поредна година.
В столицата Техеран, където живеят 10 милиона души, дъждовете са с 40% по-малко спрямо миналата година. Големите язовири са на критично ниски нива, което поставя под риск водоснабдяването на мегаполиса.
Енергийният министър Абас Алиабади обяви, че Иран е готов да внася вода от други държави, ако някоя предложи. Това е безпрецедентна стъпка за страна, която традиционно разчита на собствените си водни ресурси.
Но проблемът е, че почти всички съседни държави – Ирак, Афганистан, Пакистан – също са засегнати от тежка суша. Дори в Турция, сочена като потенциален източник, валежите са критично ниски в регионите, граничещи с Иран.
Спадът в язовирите е толкова сериозен, че властите за първи път обсъждат евакуация на части от столицата, ако водната криза продължи да се задълбочава.
Според местни експерти, Техеран може да се изправи пред режимно водоснабдяване, спиране на индустриалното потребление и забрана за използване на вода извън жизненоважните дейности.
Кавех Мадани, специалист от ООН, подчертава, че природните фактори са само част от проблема. Според него настоящата катастрофа е резултат и от десетилетия неправилно управление на водните ресурси, включително:
– прекомерно изпомпване на подпочвени води
– лошо планирана земеделска политика
– остаряла инфраструктура
– липса на устойчиви дългосрочни решения
Комбинацията от климатична криза и политическа неефективност превръща Иран в една от най-рисковите страни в региона.






