Бившият премиер Иван Костов изрази сериозна загриженост относно нарастващите бюджетни дефицити, които според него могат да се окажат трудно преодолими и да изискват до две години за стабилизиране на икономическата ситуация в страната.

„Инфлацията се движи в рамките на предвидимото, макар да има фактори, които не бяха отчетени – като разпалване на инфлационните очаквания.

Това води до ускорено потребление, а в икономическата теория този феномен е добре познат“, обясни Костов в студиото на „Лице в лице“ по bTV.

Той допълни, че страховете на гражданите са оправдани, защото те навлизат в нова система на бюджетно планиране, където внимателно трябва да следят приходи, разходи и спестявания.

По отношение на еврото, бившият премиер изрази изненада от силната опозиция у нас, идваща от най-високите институционални нива, в частност – президентството.

„Не се очакваше, че в България ще има силна опозиция срещу въвеждането на еврото и то от най-високото място в държавата“, подчерта той.

Костов обърна внимание и на сивия сектор в икономиката, който според него е един от най-големите у нас.

„В него има много нерегистрирани доходи, които не се отразяват в банковата система и не са обложени с данъци.

Тези средства в момента бързо се конвертират в евро чрез сделки с недвижими имоти и автомобили.

Хората, които разполагат с тези доходи, „паркират“ парите си в апартаменти, очаквайки по-късно да ги продадат“, коментира Костов.

Според него държавата следва да се пази от проинфлационна политика, която може да бъде подхранвана чрез голям бюджетен дефицит, индексиране на пенсии и доходи и увеличения на възнагражденията в отделни сектори.

„Това води до повишаване на инфлацията и застрашава стандарта на живот на хората, като ги обрича на бедност“, заяви категорично той.

Костов подчерта, че не подкрепя въвеждането на таван на цените, посочвайки че вместо това Комисията за защита на конкуренцията трябва да се фокусира върху борбата с монополите в страната.

„Една от мерките, които предлагам, е засилване на конкуренцията във всички сектори.

Много зависи и от поведението на потребителите – например да изискват касови бележки. Това е ключът за изсветляване на икономиката“, обясни Костов.

По темата с пазара на труда той отбеляза, че недостигът на работна ръка води до изпреварващо повишаване на заплатите, като заради това е разумно да се разреши наемането на чуждестранни работници.

„Това облекчава ситуацията. Заеми, които се използват за стимулиране на потреблението и за увеличаване на заплатите без паралелно нарастване на производството и услугите, са рискови“, допълни бившият министър-председател.

В заключение Костов подчерта значението на прозрачността във финансовата политика на страната и своевременното публикуване на данните за изпълнението на бюджета.

„Информацията за касовото изпълнение трябва да бъде публична и навременна. Например, към края на юли трябва да имаме отчет за юни.

Закъсненията при публикуването на данни за април и май създават съмнения, че това се прави с цел благоприятно влияние върху решението за въвеждане на еврото“, каза още той.

„България е напълно готова и отговаря на всички критерии за приемане на еврото. Финансовото ни състояние е по-добро от много страни в еврозоната, благодарение на дългогодишната разумна фискална политика.

Не съм съгласен с тези, които разпространяват неоправдани страхове. Правителството взема заеми при рекордно ниски лихви, което показва, че въвеждането на еврото е полезно и вече се виждат положителни ефекти – като понижаването на лихвите по държавния дълг“, посочи Иван Костов.