Докладът на Сметната палата за Агенция „Пътна инфраструктура“ разкрива повтарящ се модел на управление, при който се възлагат ремонти и строителни дейности без предварително осигурено финансиране. Така го определи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който нарече констатациите „анатомия на управлението на ГЕРБ“ в периода от 2009 до 2025 г.

Одитът обхваща финансовото управление, строителството и поддръжката на републиканската пътна мрежа от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Според публикуваните данни за периода от началото на 2020 г. до 30 юни 2026 г. АПИ е поела ангажименти за 18,24 млрд. лева, докато разходната база на агенцията, без средствата за персонал, е около 11,4 млрд. лева.

Сметната палата е установила, че агенцията е сключвала договори и е възлагала допълнителни дейности без предварително осигурено финансиране. Това е довело до забавени плащания и необходимост от последващо отпускане на средства.

При 139 от общо 213 договора за пътна поддръжка са подписани допълнителни споразумения. Общата им стойност достига 5,6 млрд. лева – със 78% повече от първоначално предвиденото.

„Същият сценарий от 2021 година“

Шишков припомни протестите на строителните фирми през 2021 г., когато по думите му държавата е дължала над 800 млн. лева за възложени дейности без финансово обезпечение.

Според министъра същата практика се е повторила през 2024 и 2025 г. чрез анекси и договори, подписвани както от редовни, така и от служебни правителства.

„Пак имаме възложено строителство, пак имаме строителство, което е изпълнено, за което обаче няма осигурено финансиране, и пак има задължения на държавата към пътните фирми. Абсолютно същият сценарий от 2021 година“, заяви Иван Шишков.

За разглеждания период са одобрени 2,11 млрд. лева допълнителни разходи за АПИ. От тях 1,22 млрд. лева са предназначени за текущ ремонт и поддържане на пътищата, а близо 890 млн. лева – за капиталови разходи.

Сертификати, дефицит и нова структура на АПИ

Министърът обясни, че Управителният съвет на АПИ не е подписал сертификатите за част от извършените ремонти. По думите му при приемането на дейностите агенцията трябва да поиска фактури от фирмите, което би довело до отчитане на допълнителни задължения.

„В момента, в който поискат фактури от фирмите, дефицитът в България става различен. Това е част от прикрития дефицит“, заяви Шишков.

Той съобщи, че по подобни случаи са подавани сигнали, и призова прокуратурата да се намеси.

В доклада е посочено още, че АПИ няма разработени базови методики за работа. Като първа мярка е предложена промяна в структурата на агенцията и съкращаване на щатни бройки. Върху новата структура трябва да бъдат изградени и правила за функционирането ѝ.

Обходът на Кресна

По повод обществената поръчка за обхода на Кресна от автомагистрала „Струма“ Шишков заяви, че параметрите и цената са били заложени от предходни правителства.

Според него прекратяването на процедурата е можело да доведе до претенции за пропуснати ползи, съдебен спор и забавяне с две години.

„Щяхме да загубим пари от съдебния спор, щяхме да загубим две години време и в един момент при нова обществена поръчка цената щеше да бъде още по-висока“, посочи министърът.

Шишков не коментира зачестилите бомбени заплахи и извънредното кацане на самолет на летище „София“, като заяви, че темата е извън прекия му ресор.