Има нещо фундаментално порочно в човек, който живее от хората, които мрази. Иво Сиромахов е културен паразит, който е открил как да взима парите на "тъпите българи" като им обяснява колко са тъпи.

Текстът му за комунизма не е сатира. Сатирата има обект и цел, и удря навън, не надолу. Това, което Сиромахов прави, прави е театър на интелектуалното превъзходство за публика, която разделя на два лагера: идиотите, които не разбират иронията, и идиотите, които мислят, че я разбират.

-------

Да започнем отначало. 

"Преди 10 ноември 1989 година българите бяхме 25 милиона."

Това не е хумор, а тест за интелигентност. 

Сиромахов ви гледа как четете това изречение и чака. Ще се засмеете ли или ще се възмутите ли? Ще споделите ли възмущено във Фейсбук?

Каквото и да направите, той печели.

Защото ако се възмутите, вие сте "тъпаците, които не разбират сатира". Ако се засмеете, вие сте "умните, които са с мен срещу тъпаците". 

Win-win ситуация за паразита. Lose-lose за вас.

Сиромахов не обича нито "тъпите българи", нито тези, които се смеят на шегите му. Не обича никого освен огледалния си образ - АЗ "интелектуалеца сред плебеите".

------

"Във всяко българско домакинство имаше каталог на Некерман, небрежно оставен на масичката в хола. Така че не ми разправяйте, че тогава не са чели книги."

Тук виждаме истинския Сиромахов. 

Някой някъде му е казал, че преди '89 българите са четели повече книги. Това е вярно, статистиката го показва, свидетелите го потвърждават, самите данни са неоспорими, но Сиромахов не може да понесе това. Защото ако "тъпите българи" са четели книги и са били образовани, то той губи монопола си върху интелигентността и правото си да ги презира.

И какво прави? Превръща дори четенето в абсурд. Каталогът на Некерман не е книга? Разбира се, че не е, но това не е аргумент, а унижение. Той не казва "вие грешите", казва "вие сте толкова тъпи, че не знаете какво е книга".

Виждате ли разликата?

-----

Сиромахов прилага класическа двуслойна стратегия на манипулация:

Слой 1 (за масата): "Виждам колко сте тъпи и ви се подигравам открито."

Слой 2 (за интелектуалците): "Виждам, че вие виждате как аз виждам тяхната глупост. Значи ние сме по-умни и сме заедно в това."

Това е театър на взаимното потупване по рамото. 

Интелектуалецът чете текста, смее се на "тъпите", чувства се част от елита, споделя в социалните мрежи, коментира с дистанция: "Браво, Иво, пак си ги изнесъл!" 

Но има и трета категория, която вижда, че Сиромахов презира и двете групи. Първите - защото са тъпи. Вторите - защото са му нужни, за да се чувства умен.

-----

Сиромахов е писал текстове за Слави Трифонов години наред. Взимал е пари от шоуто на Слави, хранил се е от същата тази "народна глупост", която сега осмива.

Първо пише скечове за "Шоуто на Слави", като знае, че ще ги гледат "простаците". Взима парите. После пише есе за това колко са прости хората, които гледат Слави.

Това не е интелектуална критика, а екзистенциална проституция.

Проститутката поне не презира клиентите си, или ако ги презира, поне има достойнството да мълчи. Сиромахов няма дори и това достойнство.

------

България е пълна със Сиромаховци. Седят по кафенетата на НДК, пият лате с овесено мляко и обсъждат колко е "тъп народа".

После кандидатстват за грантове от същия този "тъп народ" (през държавата, разбира се). Получават 50 000 лева за "културен проект". Правят изложба/представление/книга, която никой не гледа/чете. Обвиняват "тъпия народ", че не разбира изкуство.

Repeat ad nauseam.

Министерството на културата раздава милиони всяка година. Знаете ли колко от тези пари отиват при творци, които уважават публиката си? Почти нула. 

Защото уважението не се субсидира. Субсидира се презрението.

------

Сиромахов не живее от продажбата на книги на европейския пазар, нито от международни награди за драматургия, нито от хонорари от престижни театри... живее от българската публика, от същите тези "тъпи българи", които гледат Слави, коментират и се възмущават. Без тях, той е нищо, и това го кара да ги мрази още повече.

Това е най-нисшата форма на паразитизъм.

Културният паразит като Сиромахов се храни от народа, докато го презира. Взима парите му, ползва вниманието му, изгражда кариерата си върху интереса му, и едновременно с това го осмива, подиграва му се и го унижава.

Сарказмът става опасно оръжие когато попадне в ръцете на малкия човек, той може да разобличава властта, да изобличава несправедливостта и да пробива лицемерието, но може и да бъде маска на собственото лицемерие.

Когато човек, който е писал за Слави Трифонов, се подиграва на хората, които гледат Слави Трифонов, това не е сатира.

Това е порочен цикъл на културния паразитизъм:

Народът е "тъп" → Интелектуалецът го презира

Интелектуалецът не може да живее от друго → Живее от "тъпия" народ

И кръгът се затваря

Иво Сиромахов не е злонамерен или лош човек, той е малък човек, който е искал да бъде повече, отколкото е станал, искал е да бъде признат интелектуалец, но е свършил като професионален присмехулник.

-----

България не се нуждае от повече презрение. Имаме го в излишък, от политици, медии, интелектуалци... 

България се нуждае от по-малко сиромаховци, които да взимат парите на "тъпите" и после да им обясняват колко са тъпи.

Хора, които не могат да създадат нищо ценно, затова създават презрение, защото презрението е евтино, не изисква талант, няма риск, изисква само аудитория, която да унижаваш.

Единственото, което е по-тъжно от българите, които вярват в лъжите за миналото, са българските интелектуалци, които живеят от тези лъжи, докато се правят на по-умни от всички.

-------

Този текст не е за Сиромахов, той е твърде самовлюбен, за да го разбере, не е и за миналото, то си отиде и няма да се върне. Този текст е за вас, които четете неговите глупости и си мислите "може би наистина съм тъп" и позволявате на тези паразити да ви карат да се срамувате от себе си.

Не сте тъпи, просто сте твърде добри, за да видите злобата и да отвърнете на омразата с омраза. Твърде добри, за да спрете да храните паразитите.

И точно това ви прави... да, ще го кажа... точно това ви прави глупави.

Не защото вярвате в митове за миналото, а защото вярвате, че хора като Сиромахов са ви приятели, че са на ваша страна, че критиката им е конструктивна.

Не е, те ви мразят, и живеят от омразата си към вас.

А най-глупавото е, че вие ще продължите да четете текстовете им, защото сте добри и глупави.

Точно както ви мислят.

Автор: Nik Ray, фейсбук