Политиците!
Осъзнават ли политиците мащабите на проблема?
Последните статистически данни показват, че около 23% от населението на България живее под прага на бедността. Този показател е по-висок сред децата и в ромските общности, където бедността засяга над 40% от населението. Този социален проблем създава неравенства и ограничава достъпа до образование, здравеопазване и други основни услуги. На фона на тази стряскаща статистика не можем да не отбележим, че през последните няколко години бяха изсипани милиарди левове в образователната ни система и здравеопазването, но някакви значими резултати не се забелязват.
Защо? Защо при толкова много изсипани пари ситуацията с бедността в страната продължава да остава почти непроменена?
Всички политици, които идват на власт обещават да се борят с бедността, но впечатлението е, че сякаш искат да има бедни, за да могат лесно да бъдат превръщани в електорат и инструмент за завземане на властта. По непотвърдени данни се оказва, че на последните няколко избора в страната именно бедните са тези, които гласуват най-много. Системата си е създала инструменти за самовъзпроизвеждане.
Факторите, които допринасят за бедността?
На първо място няма как да не поставим корупцията и зле работеща съдебна система. И тук политиците са казали своята тежка дума. В страната трудно човек може да се сети за осъден политик. Те, политиците са си създали обетована страна на недосегаемите. Прокуратурата не ги разследва или, ако разследва, то това са неудобните на политиците граждани, които посочват корумпираните политици. Пълен парадокс е, че една част от водещите политици в България са обявени за корумпирани от съюзниците в лицето на САЩ по закона „Магнитски“. Странно защо обаче, тези наши съюзници, които ни обещаваха да ни помагат в борбата с корупцията, не помагат за осъждането и вкарването в затвора на корумпираните и крадливи политици?
Всичко това води до икономическа среда, която се крепи върху държавната и политическа корупция, както и върху ниските доходи на населението. Никак не е случаен феномена, който е създаден в България с прозвището „работещи бедняци“.
Едва ли има друга страна в ЕС, в която почти 40% от работещите получават минимална заплата. Този доход не е достатъчен за осигуряване на основните нужди на работещите и техните семейства. Бъдете сигурни, че политиците прекрасно знаят за тези факти, но през последните месеци в парламента липсват дебати за справяне с бедността, но за сметка на това сме свидетели на различни схеми за овладяване на регулатори и ключови постове в изпълнителната власт.
Докато България се стреми към светло бъдеще, преодоляването на бедността изисква сътрудничество между правителството, гражданското общество и бизнес сектора, но като че ли такова на този етап с тези политици е невъзможно. Създаване на по-справедливо общество, където всеки има възможност да живее достойно и с гордост ще продължи да бъде мираж, а прахосничеството и кражбата на публичен ресурс ще е основно занятие за политиците ни.
Димитър Байрактаров, MEDIAMALL






