Родната управленска драма, навлязла в най-разгорещената си фаза навръх Сирни Заговезни, рязко заприлича на древногръцка трагедия. В рамките на едни има – няма 72 часа тия хорица от НЕкоалицията удариха в земята де що има знайни и незнайни холивудски сценаристи, режисьори, актьори, суфльори и дубльори. Аха да осмислиш едната сюжетна линия, връхлетяла те другата.

Че не могат да се разберат – това е ясно от ден първи. Каква беше сметката на тоя брак по неотложност, ние – простолюдието, няма да разберем, то се знае. Какво сглобиха и не успяха за тая една бременност време – също е спорно доколко сме информирани. Уж щяха да дават отчети на министрите за дейността им през тия месеци, че и от две места щяха да ги оценяват. Тц… Тишина! И като не можаха да разделят куклите и парцалите, децата от пясъчника сътвориха страшна олелия. Ако не беше тъжно и ако не беше на наш гръб, щеше да бъде смешно. Обаче на тоя пясъчник ние му плащаме масрафа и все оставаме с пръст в уста.

Добре, че бяха тези няколко дни, за да осъзнаем всъщност ценността, незаменимостта и държавния капитал, който всъщност представлява г-жа Мария Неделчева (Габриел) за страната ни. Вярно, за по-удобно забравяме, че всъщност фамилията Габриел е един от нейните безценни активи. В комплект с кума Жозеф Дол – един от лидерите на ЕНП. Не, че нещо, просто покрай нейните безценни влияние в Европа и неизчерпаем капацитет. Нека наричаме нещата с истинските им имена и разказваме историите каквито са.

Семейството и работата, принципно, доколкото тази дума все още има някаква релевантност в родната ни политика, би следвало да имат известни граници помежду си. Но… как да е. Политическото семейство и неговото влияние, очевидно, са тези, които дават сериозния си отпечатък върху доскорошния ни еврокомисар. Трудно е да хванем броя на използваното местоимение „ аз“ от г-жа Неделчева в последните седмици. Но със сигурност можем да признаем, че в употребата на първо лице, единствено число е отлична ученичка на партийния вожд. От „ Аз мога“, през „ Аз знам“ и „ Аз съм доказала“, та чак до това, че заради нейната лична обида, може да няма държава.

Къде е Мария Габриел, къде сме ние? Какво нещо прави една фамилия! Само че, г-жо бивш еврокомисар, и в България, и навсякъде по света оценките за това какво може, какво знае и какво е доказал един политик не се поставят от самия него, съпартийците и роднините му. А от обществеността. И демонстрацията на подобно ударно самочувствие вероятно е вървежна за така любимите Ви кулоари на европейските институции, но не и тук. Дипломацията, елегантността и добрият тон са нещо прекрасно. И в живота, и в политиката, ала пресолени с подобен вид самохвалство – присядат.

Най-лошото в случая е не друго, ами това, че дори всичките извънземни и недооценени от нас нейни качества не само не помогнаха, ами и обърнаха каручката на, и без друго, куцащото НЕуправление. Колко тежко ще е ПТП-то, колко жертви и пострадали ще има, тепърва ще се изяснява.

Обаче, докато по същия тоя път е и целият български народ, удобно ли е по-бързичко да си нагласите фините настройки? И ако може – без среднощни брифинги. И да се върнем на думата си. А именно: НЕуважаеми политици, задължени сте с избора на малкото гласувал електорат, да решавате проблемите ни, а не да ги създавате! И, ако не сте способни да го направите, очевидно, поне не ни ангажирайте с дрязгите помежду си!

Калин Костадинов