Когато двама играят един срещу друг, но дългосрочно и двамата печелят или поне не губят, в една среда, в която всички останали губят, започваш да се питаш: Абе, тея двамата дали не играят заедно?
Да вземем конфликта между Румен Радев и Делян Пеевски, например. От гледна точка на президента Радев едва ли има по-подходящ политически опонент за него от Делян Пеевски. Все пак г-н Пеевски не се ползва сред българския народ с имиджа на Учителя Петър Дънов или Бай Добри. Дет се вика, няма как да реализираме износ на народна любов, когато говорим за г-н Пеевски, тъй като една сергия пазар неправи. Или с други думи: рейтингът на Радев еректира, когато в него се огледа лидерът на ПГ на ДПС.
От гледна точка на лидера на ПГ на ДПС пък, една „война” с президента Румен Радев би му донесла само ползи, тъй като, първо, съвсем ще смачка онези комплексари от ПП-ДБ; второ, а то вече се случи, успешно би могъл да върже за джипа си „умната” Нинова, а веднъж закачена за лебедката на ДПС, същата тепърва ще има да се влачи из праха на зависимостта. И така чак до върха на баира на политическото унижение. И трето, нека не забравяме все пак срещу кого се бори? Срещу президента. А както знаем, значимостта на нашите врагове пряко кореспондира с нашата лична значимост.
Искам да кажа, че може би не е чак толкова странно, че Борисов мълчи. И че останалите са в полу-пас, а само Киро отново си поиска службите (ех, тоя татко Петко, бе!), а Асен Василев се държи като молец - благородник.
Може би има някаква логика във всичко това, а може би – не. Но във свят, в който на някой им имплантират чипове в мозъка, а на други – сламки в носа, анализът трябва да бъде поощряван. А, както вече казах, когато двама играят един срещу друг, но дългосрочно и двамата печелят или поне не губят, в една среда, в която всички останали губят, започваш да се питаш: Абе, тея двамата дали не играят заедно? Случайно.
Васил Петев