Регионалните здравни инспекции няма да бъдат закривани, а ще бъдат преобразувани в териториални дирекции към Министерството на здравеопазването. Това заяви пред БНР здравният министър Катя Ивкова.

По думите ѝ подготвяната промяна е административна и цели да премахне дублиращи се функции, правила и информационни системи.

Реформата обхваща Министерството на здравеопазването и неговите 97 второстепенни разпоредители, сред които РЗИ и центровете за спешна медицинска помощ.

Целта е да се ограничат забавянията и прехвърлянето на отговорности между отделни структури, да бъде въведен единен стандарт на работа и медицинските специалисти да разполагат с повече време за експертната си дейност.

„РЗИ ще продължат да съществуват като структури, но няма да бъдат самостоятелни юридически лица“, уточни Ивкова.

Система за оценка на качеството на медицинската помощ

Здравният министър съобщи, че до края на годината трябва да бъде внедрена система за оценка на качеството на медицинските грижи, която се очаква да заработи от началото на 2027 г.

Пилотното ѝ въвеждане вече е започнало, а предстоят допълнителни разговори с Българския лекарски съюз.

Според Ивкова наличието на обективни данни ще позволи предприемането на корективни действия и ще подобри контрола върху разходването на средствата за здравно осигуряване.

Тя посочи, че в Националната здравноинформационна система вече са разработени елементи, които могат да бъдат използвани за измерване на качеството.

По думите ѝ през последните 26 годинине е изградена ефективна система за измерване на качеството на медицинската помощ и ограничаване на доплащането от пациентите.

„Допълнителните разходи за лечение пораждат недоверие към здравната система“, коментира министърът.

Националната детска болница остава приоритет

Изграждането на Националната детска болница остава сред основните приоритети на правителството, заяви Ивкова.

Според нея шест години след създаването на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД по проекта практически няма напредък.

„Има един терен, който е в абсолютен застой, и има една поръчка, която също е в застой. Ако продължаваме в този дух, няма да има никакъв напредък“, каза тя.

Именно с това министърът обясни решението Министерството на здравеопазването да си върне контрола върху процеса по изграждането на лечебното заведение.

Ивкова: Искането за оставката ми може да е опит за дестабилизация

По повод поисканата от „Продължаваме промяната“ оставка Ивкова допусна, че зад това може да стои опит за дестабилизация.

Тя припомни позицията си, че през септември 2023 г. правителството на Николай Денков е извадило проекта за Протонен център от Националния план за възстановяване и устойчивост.

По думите ѝ тогава като мотив е била посочена невъзможността проектът да бъде завършен до 2026 г., като е бил поет ангажимент той да бъде финансиран с национални средства.

Предвиденото финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост е било около 188 млн. лева. Центърът е трябвало да осигурява по-прецизно лечение на деца и възрастни с онкологични заболявания.

„Нека, когато искаме оставки, да се помни кой какво е извършил или не е извършил в системата за здравеопазване“, заяви Ивкова.

Тя отказа да коментира медийните твърдения, че може да бъде сменена от премиера Румен Радев.