Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) извърши подробен анализ на причините за нарушен достъп до питейна вода през 2025 г. в някои региони на страната, предизвикан от зачестилите проблеми с безводието, съобщиха от регулатора.

Анализът е базиран на проверки на всички 28 регионални ВиК оператори и включва оценка на степента, в която дружествата са изпълнили целите си за намаляване на загубите на вода за 2024 г. Документът бе приет днес на заседание на комисията.

В хода на анализа Комисията е изискала подробна информация за всички населени места с над 500 души, за които през август 2025 г. е обявен режим на водоснабдяване.

Регулаторът е настоял за предоставяне на изчерпателни технически данни за обявяваните режими и за извършените от дружествата дейности за подобряване на водоснабдяването през 2023 г., 2024 г. и първото полугодие на 2025 г.

Според анализа през лятото на 2025 г. в 299 населени места (16 града и 283 села) е било нарушено нормалното водоснабдяване, като над 260 000 души са били засегнати от водни режими. От тях 81 населени места са с население над 500 души, но събират близо 80% от всички потърпевши.

Анализът установява, че през периода 2020 – 2024 г. при 12 регионални ВиК оператори се наблюдава както увеличаване на загубите на вода общо за обособената територия, така и в някои от най-големите населени места, обслужвани от дружествата.

Комисията анализира два показателя — ПК4а (загуби в куб. м/км/ден) и ПК4б (процент загуби от общия обем).

Данните показват тревожна тенденция:

- пет ВиК дружества (в Перник, Сливен, София-град, Шумен и Пазарджик) имат стойности на ПК4а над 30 м³/км/ден;

- при някои оператори, като Перник, общите загуби достигат над 80%;

- при 12 дружества загубите са нараснали спрямо 2020 г., въпреки изискванията за поетапно намаляване.

- КЕВР отбелязва, че високите проценти на загуби често са резултат от незонирани мрежи, нерегламентирани присъединявания и липса на постоянен контрол на налягането.

Регулаторът откри значителни разминавания между данните, предоставени от ВиК операторите, и тези, публикувани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В някои области — Велико Търново, Враца, Бургас, Благоевград, София-област, Перник и Ловеч — ВиК дружествата не са отчели населени места, за които МРРБ е посочило нарушения във водоснабдяването.

Комисията препоръчва на операторите с въведени режими да осигурят алтернативни източници на питейна вода в координация с общините. Сред предложените мерки са:

- изграждане на зони за контрол и измерване на водните потоци;

- обследване за скрити течове и модернизация на разпределителната мрежа;

- управление на налягането и оптимизация на помпените станции;

- подмяна на стари довеждащи и сградни отклонения.

За ВиК дружества, при които загубите не само не намаляват, но и се увеличават, КЕВР настоява мерките да се насочат приоритетно към най-големите населени места.

От КЕВР отбелязват, че намаляващият капацитет на водоизточниците и високите нива на загуби във водоснабдителните мрежи са ключови фактори за възникването и задълбочаването на проблемите с водоснабдяването.

Документът, дълъг 130 страници, съдържа и индивидуални раздели за всеки от 28-те регионални ВиК оператори с подробна информация за предоставените данни.

Анализът е публично достъпен на интернет страницата на КЕВР и представя както причините за нарушен достъп до питейна вода през 2025 г., така и оценката за изпълнението на целите за намаляване на загубите на вода за 2024 г.