"Двуседмичното примирие с Иран може да стабилизира пазара, но ефектът ще бъде плавен и зависи от неговото спазване", това заяви служебният министър на финансите Георги Клисурски
След като президентът Тръмп обяви, че ще има двуседмично спиране на огъня срещу Иран - аз лично бях малко по-спокоен. В основата на повишените цени на горивата, които наблюдаваме, е именно военният конфликт в Близкия изток. Няма какво да се заблуждаваме - това е най-силният фактор, който влияе върху ръста на цените, включително и у нас на бензиностанциите. Това заяви в „Здравей, България” служебният министър на финансите Георги Клисурски.
По думите му едно подобно споразумение за намаляване на напрежението и деескалация на конфликта със сигурност е сред най-важните фактори за поевтиняване на петрола. "Но има едно голямо „но“ - ще се задържи ли това примирие, какво ще се случи след тези две седмици и съответно как ще реагират пазарите? Видяхме още от началото на конфликта, който започна в началото на месец март, че след първоначалното покачване на цените над 100 долара за барел на световните пазари, в България през последните 30 дни имаше почти ежедневно поскъпване на горивата - тоест наблюдавахме плавно нарастване. Бих предположил, че ако сега има понижение, то също ще бъде сравнително плавно", изтъкна той.
Той обясни, че допълнителни разходи, които предвижда служебният кабинет под формата на помощи заради високите горива - е около 125 милиона евро. "Прогнозите за намаляване на растежа на БВП е около половин процент. Ако преди се е очаквал ръст от около 3,2 на сто на годишна база - сега прогнозата е около 2,6 - 2,7 процента. Този половин процент означава около половин милиард евро загуби за икономиката заради конфликта в Близкия изток. И това е при допускане, че цените на петрола няма да се вдигнат над 125-150 долара на барел", заяви финансовият министър.
По отношение на предприетите от служебния кабинет "Гюров" мерки Клисурски подчерта, че е направен опит да "бъдем балансирани". "Целта е не просто да намерим средно положение между двете крайности - да дадем повече или да не дадем нищо, а да следваме препоръките на ЕК и ЕЦБ. Те, на база опита от 2022 година, съветват мерките да бъдат таргетирани - насочени към най-уязвимите граждани и към ключови сектори на икономиката", заяви той.
И допълни: "ЕК ясно препоръчва да не се прилагат широки мерки, които обхващат всички граждани или всички сектори. Според мен намаляването на ДДС -включително за горивата, е мярка, която според мен не е ефективна. Видяхме го и през 2022 година - когато се намали ДДС за определени стоки, като ресторантьорски услуги или хляб, реално не се стигна до осезаемо понижение на цените за потребителите. Вместо това се намалиха приходите в бюджета, а част от ползата остана при търговците".
Още новини четете в категория
Позиция
27 С
33.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
