Това обяви президентът на организацията Пламен Димитров по време на представянето на Меморандум за социално-икономическо развитие на страната за периода 2026–2030 г.

„В навечерието сме на поредните парламентарни избори, а през последните 10–15 години е традиция КНСБ да представя своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на България. Ние очертаваме как трябва да изглежда и да се развива страната и адресираме тези послания към кандидатите за властта“, заяви Димитров.

Сред основните цели на конфедерацията е минималната работна заплата до 2030 г. да достигне 1002 евро, а средната работна заплата – 2225 евро. Минималната работна заплата трябва да бъде поне 50% от средната, съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, като стремежът е тя да се приближи до реалната „заплата за издръжка на живота“ и да достигне 80% от нея до края на десетилетието.

„Най-важната ни цел е икономиката да работи устойчиво и да генерира доходи, без да създава допълнителен инфлационен натиск“, подчерта Димитров.

Меморандумът на КНСБ съдържа предложения и за конкретни сектори от икономиката. Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, посочи, че директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС е ключов инструмент, който ще позволи въвеждането на нова политика по минималните доходи в страната. За ефективното ѝ транспониране е необходимо изменение на Кодекса на труда, касаещо трудовите възнаграждения, и укрепване на принципа за равно заплащане на жените и мъжете чрез Директива (ЕС) 2023/970.

КНСБ предлага и реформи в данъчната система: въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата; 15% данък върху доходите на физическите лица; 15% корпоративен данък; и намаляване на ДДС на 15%. За социалните плащания се предлага постоянно и адекватно актуализиране на обезщетенията за отглеждане на деца и майчинство, като се отчитат доходите, издръжката на живота и линията на бедност, обясни Ася Гонева, консултант по социална защита в КНСБ.

Експерти на конфедерацията представиха мерки и за различни сектори: национален план за справедлив преход; индустриална стратегия; стратегия за веригите на доставки в отбранителната промишленост; модел за изграждане на индустриални паркове и защита на работещите при закриване на предприятия; картографиране на рискови предприятия; енергийна стратегия и преодоляване на енергийната бедност; нова стратегия за водоснабдяване и канализация; закон за насърчаване на заетостта и други.

КНСБ отделя специално внимание и на социалния диалог и колективното трудово договаряне.

„Особено важно е да се развива секторният, отрасловия и браншов социален диалог. Исканията ни са за промени в Кодекса на труда, съобразени с директивата за адекватни минимални работни заплати“, каза националният секретар Величка Микова.

Меморандумът ще бъде изпратен до всички политически партии, а в следващите дни ще се проведат срещи с тези, които според социологическите агенции вероятно ще влязат в следващия парламент.

“Ще проведем задълбочени разговори, за да чуем техните виждания и да информираме нашите членове кои партии какви предложения са направили“, добави Димитров.

Текстът отразява цялостната стратегия на КНСБ за устойчиво развитие на страната, защита на работещите и гарантиране на справедливи доходи и социални плащания в условията на икономически и демографски предизвикателства.