Той е сред първите имена на норвежката литература и е един от най-ярките представители на скандинавската белетристика. Израства в бедност, но от юношеска възраст знае, че съдбата му предопределя да се занимава с писане. Заминава за Америка, но след това се завръща в родината, отвратен от култа към парите. Впечатленията му са основа за неговите първи книги „За духовния живот на Америка“, „Глад“, „Мистерии“ и „Пан“.

Хамсун отразява самотата на модерния индивид и неговата отчужденост от другите, но и от себе си, оглежда „душата му под лупа“, противопоставя дисхармонията в обществото на непоклатимата величавост на природата и на мистичната сила на любовта, дори когато е несподелена и губителна.

Сред другите му произведения следва да се откроят „Виктория“, „Мечтатели“, „Под есенната звезда“, „Благодатта на земята“ – за този роман той получава Нобелова награда за литература през 1920 г., „Жените край кладенеца“, трилогията „Скитници“, „Август“ и „А животът продължава“, „Кръгът се затваря“… Автор е също на драми, стихотворения и пътеписи. Убеден противник на демокрацията от англо-американски тип, Хамсун цени дисциплината и реда в Германия, от които според него има нужда светът, преминал през толкова драматични обрати и катаклизми. Оттук и съдбоносната грешка, която прави писателят: той застава на страната на хитлеристите, окупирали родината му през 1940 г.

Норвежците дълго не му прощават измяната и в своето последно произведение, изповедната книга „По обраслите с трева пътеки“ (1949), писателят коментира с горчивина духовния остракизъм, на който бива подложен от своя народ. Независимо че и след Втората световна война творбите му се преиздаваха и четяха в Норвегия, както и навсякъде другаде по света, едва през 2009 г., когато тържествено се отбеляза сто и петдесет годишнината от рождението му, на Хамсун отново бе отредено централно място в литературата на страната и произведенията му получиха публично оценката на важна и неразривна част от художественото й наследство.

Писателят умира на 19 февруари 1952 година в Норвегия.

Представяме ви няколко крилати фрази от Хамсун:

„Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.“

„Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват грабнати от урагана на светлината.“

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките ѝ методи са изпълнени с цветя и кръв.“

„Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.“

„Бог е забравен, неговото място зае доларът, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.“

„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.”

„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората, в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.”

„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.”

„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.”

„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дарът на младостта.”

„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.”

„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.”

„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.”

„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.”

„Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир.”

„Не забравяй – някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”

Източник: ARTday.bg