Медта се превърна в един от най-силно представящите се активи на суровинните пазари през 2026 г., изпреварвайки златото по ценова динамика. От началото на годината червеният метал е поскъпнал с 15,8%, а за последните 12 месеца ръстът му надхвърля 30%. За сравнение, фючърсите върху златото са отчели спад от над 4% за същия период.

Зад поскъпването стоят няколко фактора: мащабните инвестиции в центрове за данни и изкуствен интелект, модернизацията на електропреносните мрежи, увеличените военни разходи и пренасочването на световните запаси заради геополитическото напрежение.

Според анализатори медта вече не е просто индустриална суровина, а стратегически ресурс, чието наличие може да има значение за националната сигурност.

Търсенето от технологиите и отбраната подкрепя цените

Тейлър Мелвин, главен изпълнителен директор на Ivanhoe Electric, коментира пред CNBC по време на индустриалната среща LME Week в Лондон, че суровините, определяни доскоро като критични, вече придобиват стратегическо значение.

По думите му търсенето на мед от технологичния сектор трудно може да бъде ограничено само заради по-високите цени. Изграждането на центрове за данни изисква значителни количества метал, а водещите технологични компании продължават да инвестират в инфраструктура.

Подобна логика важи и за отбранителните бюджети. Дори когато акциите на технологичните гиганти са под натиск, нуждата от мед за енергийни системи, електроника и нова инфраструктура остава.

Американските мита пренареждат световните запаси

Допълнително напрежение на пазара създава несигурността около търговската политика на САЩ. Препоръка на американското Министерство на търговията за въвеждане на 15% мито върху вноса на рафинирана мед от януари 2027 г. стимулира пренасочването на значителни количества към американските складове.

Иън Пайл, старши инвестиционен директор в Aberdeen Investments, посочва пред CNBC, че очакванията за евентуални тарифи са довели до натрупване на големи запаси в САЩ. Междувременно запасите в Китай са необичайно ниски, а добивът трудно успява да отговори на потреблението.

Последиците се усещат и в Европа. Според специализираното издание Mining.com германският производител Aurubis е предложил на клиентите си рекордна премия от 347 долара за тон за доставки през 2027 г. Това е с 10% над равнището за настоящата година. Пренасочването на метал към САЩ е сред факторите, ограничаващи наличностите на други пазари.

Темата има значение и за България, където Aurubis управлява голям медодобивен комплекс край Пирдоп.

Дефицит или излишък през следващите години?

Цените на медта се доближиха до 14 800 долара за тон на Лондонската борса за метали (LME), докато котировките на борсата Comex в Ню Йорк надхвърлиха 6,80 долара за паунд. Средните прогнози за цената през 2026 г. се повишиха до около 13 500 долара за тон, но очакванията за следващите години остават силно разнопосочни.

Macquarie смята, че поскъпването може да е изпреварило фундаменталните показатели. Банката прогнозира годишни излишъци от над 700 000 тона след 2027 г., ако разширяването на големи мини увеличи предлагането, строителството в Китай се забави и част от потреблението се пренасочи към алуминий.

На противоположната позиция са анализаторите на BMO Capital Markets, които повишиха дългосрочната си ценова прогноза с 47% до 16 000 долара за тон. Според тях големите количества мед, натрупани в САЩ, не означават непременно глобален излишък, а по-скоро преразпределение на запасите между отделните пазари.

Още по-краен сценарий очертава Deutsche Bank. Анализаторът Даниел Гали предупреждава, че САЩ и Китай могат да контролират 71% от световните запаси. При подобно развитие цената би могла да достигне 22 050 долара за тон, или 10 долара за паунд, ако останалите пазари се окажат изправени пред сериозен недостиг.

Волатилността остава, но минните компании печелят

Въпреки силното поскъпване медта остава чувствителна към икономическите новини. Според Mining.com котировките са отстъпили от триседмичен връх след публикуването на данни за инфлацията в САЩ, които засилиха очакванията за ново повишение на лихвите от Федералния резерв.

Напрежението върху предлагането намаля и след предварителното споразумение за предотвратяване на стачка в чилийската мина Escondida, експлоатирана от BHP и определяна като най-голямата медна мина в света.

Въпреки колебанията минният сектор отчита силна година. Акциите на Southern Copper са поскъпнали с над 44% през 2026 г., Glencore е отбелязала ръст от близо 39%, BHP – около 38%, а Freeport-McMoRan – над 37%.

Остава въпросът дали сегашните цени отразяват трайна промяна в световното търсене, или пазарът надценява риска от недостиг. Отговорът ще зависи от темпа на инвестициите в технологии и енергетика, развитието на минния добив и начина, по който се разпределят глобалните запаси.