Любителите на кучета често се чудят дали негласната връзка, която изпитват към своите кучешки приятели е едностранна. Учените доказаха, че е двустранна. Нови открития, публикувани в списание Advanced Science, доказват, че чувството всъщност е взаимно.
В проучването учените откриват, че мозъчните вълни на кучетата и хората се изравняват, когато те влизат в приятелски взаимоотношения. Този феномен, известен като междумозъчна връзка или невронна синхронизация, е добре познат при хората и е в основата на социалния ни опит, но за първи път се доказва, че той се проявява между различни видове.
„По време на дългата история на опитомяване кучетата са развили интимно и ефективно социално взаимодействие с хората“, казва Юн Джан, един от изследователите на проучването. Джан е професор в университета Хубей и в Института по генетика и биология на развитието към Китайската академия на науките.
„Кучетата са еволюирали, за да четат, разбират и реагират на широк спектър от човешки емоционални състояния и комуникативни сигнали чрез поведение, изражения на лицето и дори гласови тонове, предлагайки изключително ниво на активно общуване, което не се наблюдава често при други домашни животни или животни компаньони“, отбелязват Джан и неговите сътрудници в статията си.
Те разширяват изследването си, за да проучат междумозъчната връзка между хора и кучета, носещи генетична вариация, свързана с разстройство от аутистичния спектър, и изследват как тя може да бъде възстановена с помощта на психеделичното лекарство LSD. Техните констатации вероятно биха могли да проправят пътя за лечение на аутизма, ако в бъдеще нехалюциногенните аналози на лекарствата получат регулаторно одобрение.
За да наблюдават доколко мозъчните дейности на двойки кучета и хора са съгласувани по време на взаимодействието помежду им, изследователите използват електроенцефалография (ЕЕГ). При неинвазивния експеримент кучетата и хората са били снабдени с шлемове, съдържащи електроди, които са записвали електрическите сигнали, генерирани от мозъчните клетки по време на социалните им взаимодействия.
Изследователите измерват ЕЕГ сигналите на кучетата и хората в различни области на мозъка в три сценария: в отделни стаи без социални взаимодействия и със и без галене и взаимно гледане - гледане в очите на кучето - в една и съща стая в продължение на пет минути на ден.
Изследователите откриват, че при всички двойки човек-куче междумозъчната активност се увеличава от първия до петия ден. Тази констатация е аналогична на взаимодействието между хора, при което междумозъчната връзка се увеличава, колкото по-удобно се чувстват двама души един с друг.
Те също така наблюдават, че междумозъчната връзка е най-висока, когато взаимното гледане и галенето са инициирани едновременно от човека-партньор в сравнение с галенето или взаимното гледане самостоятелно. Като се има предвид, че домашните кучета възприемат своите човешки стопани като лидери, потокът от информация е от човека към кучето, което отразява вроденото чувство за социална йерархия при кучетата.
„Ако човек взаимодейства с домашното си куче в продължение на години, бихме предположили по-силна междумозъчна връзка в двойката, отколкото в двойката човек-лабораторно куче, взаимодействаща само една седмица“, разсъждава той.
Тъй като в експеримента са изследвани само бигъли, засега не е известно дали породата на кучето играе роля за междумозъчната връзка. Резултатите от ЕЕГ обаче дават научна основа за близките връзки, създадени между хората и кучетата.
„По-силното междумозъчно свързване обяснява, поне отчасти, защо ние, хората, се радваме на общуването с кучетата“, казва Джан.
Според Джан, като се имат предвид близките им връзки с хората, кучетата са идеални животински модели на аутизма. Хората от аутистичния спектър често изпитват трудности в общуването и социалното взаимодействие с други хора, а кучетата могат да изпитват подобни социални дефицити, когато са отглеждани със същите генетични характеристики, които водят до аутизъм.