Любителите на кучета често се чудят дали негласната връзка, която изпитват към своите кучешки приятели е едностранна. Учените доказаха, че е двустранна. Нови открития, публикувани в списание Advanced Science, доказват, че чувството всъщност е взаимно.

В проучването учените откриват, че мозъчните вълни на кучетата и хората се изравняват, когато те влизат в приятелски взаимоотношения. Този феномен, известен като междумозъчна връзка или невронна синхронизация, е добре познат при хората и е в основата на социалния ни опит, но за първи път се доказва, че той се проявява между различни видове.

За някои това откритие не е изненада, тъй като кучетата, първите животни, опитомени от хората още преди 40 000 години, са смятани от мнозина за нещо повече от домашни любимци.

„По време на дългата история на опитомяване кучетата са развили интимно и ефективно социално взаимодействие с хората“, казва Юн Джан, един от изследователите на проучването. Джан е професор в университета Хубей и в Института по генетика и биология на развитието към Китайската академия на науките.

„Кучетата са еволюирали, за да четат, разбират и реагират на широк спектър от човешки емоционални състояния и комуникативни сигнали чрез поведение, изражения на лицето и дори гласови тонове, предлагайки изключително ниво на активно общуване, което не се наблюдава често при други домашни животни или животни компаньони“, отбелязват Джан и неговите сътрудници в статията си.

Изследователите се интересуват дали това приятелство ще се отрази в записите на мозъчната активност на хора и кучета, участващи в различни социални взаимодействия.

Те разширяват изследването си, за да проучат междумозъчната връзка между хора и кучета, носещи генетична вариация, свързана с разстройство от аутистичния спектър, и изследват как тя може да бъде възстановена с помощта на психеделичното лекарство LSD. Техните констатации вероятно биха могли да проправят пътя за лечение на аутизма, ако в бъдеще нехалюциногенните аналози на лекарствата получат регулаторно одобрение.

За да наблюдават доколко мозъчните дейности на двойки кучета и хора са съгласувани по време на взаимодействието помежду им, изследователите използват електроенцефалография (ЕЕГ). При неинвазивния експеримент кучетата и хората са били снабдени с шлемове, съдържащи електроди, които са записвали електрическите сигнали, генерирани от мозъчните клетки по време на социалните им взаимодействия.

Изследователите измерват ЕЕГ сигналите на кучетата и хората в различни области на мозъка в три сценария: в отделни стаи без социални взаимодействия и със и без галене и взаимно гледане - гледане в очите на кучето - в една и съща стая в продължение на пет минути на ден.

През първия ден от експеримента кучетата и техните човешки партньори са непознати, тъй като изследователите се интересуват как се променя връзката на междумозъчната активност, когато те се опознаят по-добре.

Изследователите откриват, че при всички двойки човек-куче междумозъчната активност се увеличава от първия до петия ден. Тази констатация е аналогична на взаимодействието между хора, при което междумозъчната връзка се увеличава, колкото по-удобно се чувстват двама души един с друг.

Те също така наблюдават, че междумозъчната връзка е най-висока, когато взаимното гледане и галенето са инициирани едновременно от човека-партньор в сравнение с галенето или взаимното гледане самостоятелно. Като се има предвид, че домашните кучета възприемат своите човешки стопани като лидери, потокът от информация е от човека към кучето, което отразява вроденото чувство за социална йерархия при кучетата.

При три от десет кучета изследователите удължават експеримента до десет дни и установяват, че на седмия ден активността на междумозъчните връзки е в плато. Джан казва, че това плато вероятно отразява момента, в който двойките са свикнали с експеримента.

„Ако човек взаимодейства с домашното си куче в продължение на години, бихме предположили по-силна междумозъчна връзка в двойката, отколкото в двойката човек-лабораторно куче, взаимодействаща само една седмица“, разсъждава той.

Тъй като в експеримента са изследвани само бигъли, засега не е известно дали породата на кучето играе роля за междумозъчната връзка. Резултатите от ЕЕГ обаче дават научна основа за близките връзки, създадени между хората и кучетата.

„По-силното междумозъчно свързване обяснява, поне отчасти, защо ние, хората, се радваме на общуването с кучетата“, казва Джан.

Според Джан, като се имат предвид близките им връзки с хората, кучетата са идеални животински модели на аутизма. Хората от аутистичния спектър често изпитват трудности в общуването и социалното взаимодействие с други хора, а кучетата могат да изпитват подобни социални дефицити, когато са отглеждани със същите генетични характеристики, които водят до аутизъм.