Балотажът не е новост в българската избирателна история. Избори с втори тур са се провеждали още в първите години след Освобождението – между 1879 и 1887 г., включително при избора на Народно събрание. Това разказа историкът проф. Милко Палангурски от Българската академия на науките.
По думите му по-късно тази практика е прекратена, а преките парламентарни избори са възстановени през 1992 г. Президентските избори в България обаче от самото начало предвиждат възможност за втори тур.
Проф. Палангурски посочи, че в исторически план няма ясно изразена закономерност дали избирателната активност се повишава или понижава между първия и втория тур.
Ниската активност на първия тур на настоящите президентски избори той сравни с тази на първите избори след Освобождението през 1879 г., когато до урните са отишли около 22% от избирателите.
Тогава гласоподавателите са записвали своя избор на бял лист. Нерядко им се е налагало да изминат пеша или на кон значително разстояние до общинския център, за да подадат гласа си.
Историкът определи балотажа като нормална демократична процедура, която се прилага в редица европейски държави, когато трябва да бъде избран един победител. Той обаче изрази съмнение, че дори при по-висока избирателна активност на втория тур броят на гласувалите ще достигне два милиона души.
В края на разговора проф. Палангурски беше попитан как би определил днешните политици – като побудители, възбудители или будители. Отговорът му беше кратък и ироничен: „Погребални агенти“.






