Котките често са смятани за независими и своенравни животни, които търсят човешко внимание предимно когато са гладни. Научни изследвания обаче оспорват тази представа. Оказва се, че котките могат да изграждат силна емоционална привързаност към хората, да търсят сигурност в тяхното присъствие и дори да предпочитат компанията им пред храната.
Учени от Орегонския държавен университет установяват, че приблизително 65% от изследваните котенца проявяват сигурна привързаност към човека, който се грижи за тях. Резултатите са публикувани през 2019 г. в научното списание Current Biology.
Според изследователите връзката между котките и хората има повече общи черти с привързаността на децата към родителите им, отколкото се е предполагало досега.

За да изследват привързаността, учените използват експеримент, подобен на тестовете, прилагани при малки деца и кучета.
Котката прекарва две минути в непозната стая заедно със своя стопанин. След това човекът напуска помещението за две минути, а впоследствие се връща.
Изследователите наблюдават как животното реагира на раздялата и повторната среща.
Котките със сигурна привързаност обикновено се успокояват след завръщането на познатия човек и продължават да изследват обстановката. Неговото присъствие им дава увереност, че се намират в безопасност.
При котките с несигурна привързаност се наблюдават различни реакции – някои избягват контакт, докато други остават силно напрегнати и се стремят непрекъснато да бъдат близо до човека.
От 70 котенца, чието поведение учените успяват да класифицират, 64,3% проявяват сигурна привързаност, а 35,7% – несигурна.
Подобни резултати са отчетени и при възрастни котки. При тях делът на сигурната привързаност достига 65,8%.
Още едно изследване на учени от Орегонския държавен университет, публикувано през 2017 г. в списание Behavioural Processes, показва колко важно може да бъде общуването за котките.
В експеримента животните получават възможност да избират между четири вида стимули – храна, играчки, интересни миризми и взаимодействие с човек.
Резултатите показват, че от 38 изследвани котки 19 предпочитат човешкото внимание. Четиринадесет избират храната, четири – играчките, а една проявява най-силен интерес към миризмите.
Това не означава, че всяка котка поставя човека пред храната. Изследването обаче показва, че общуването може да бъде самостоятелна и силна мотивация за животното.

Резултатите от изследванията насочват вниманието към една важна особеност – за котката човекът не е само източник на храна, а може да бъде и източник на спокойствие и сигурност.
Това означава, че връзката не се определя единствено от човека, който пълни купичката.
От практическа гледна точка значение имат предвидимото поведение, спокойното общуване и уважението към желанието на животното за контакт или дистанция.
Котките се различават по темперамент. Някои активно търсят ласки и близост, докато други предпочитат просто да стоят в една стая с познатия човек.
Затова липсата на постоянно желание за гушкане не означава непременно липса на привързаност.
Учените проверяват и дали допълнителните занимания и социализация могат да променят начина, по който котенцата се привързват към стопаните си.
След шестседмична програма не са установени съществени промени в съотношението между сигурната и несигурната привързаност.
Според ръководителя на изследването Кристин Витале това подсказва, че веднъж установеният модел на привързаност може да остане сравнително устойчив във времето.
Това обаче не означава, че отношенията между котката и човека не могат да се развиват. Резултатите показват единствено, че кратката програма не е довела до съществена промяна в измерените модели на поведение.
Един от най-важните признаци е начинът, по който животното реагира в непозната или стресираща ситуация.
Ако котката се успокоява в присъствието на своя човек, чувства се достатъчно уверена да изследва обстановката и доброволно търси близост, това може да бъде признак за изградена сигурна връзка.
Не е задължително тя непрекъснато да стои в скута му или да го следва навсякъде.
Всъщност една от особеностите на сигурната привързаност е именно балансът между самостоятелност и търсене на близост.
Изследванията променят представата за котките като животни, които се интересуват от човека единствено заради храната. За много от тях той е не само този, който ги храни, но и същество, в чието присъствие се чувстват защитени.
А това може би е най-съществената особеност на хората, към които котките изграждат силна привързаност – те им дават усещане за сигурност, без да отнемат независимостта им.






