Снимка: Булфото Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не успя да постигне единно становище по предложените промени, свързани с осигурителните вноски на държавните служители.
В рамките на заседанието правителството, синдикалните организации и работодателите изразиха разнопосочни позиции по законопроекта за изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.
При представянето на промените Мартин Димитров подчерта, че България е в начална фаза на процедура по свръхдефицит, което според него налага дългосрочни фискални мерки, надхвърлящи рамките на 2026 г. и обхващащи поне следващите пет години.
Той посочи, че целта на законопроекта е да се изравнят условията между публичния и частния сектор.
Димитров отбеляза също, че сред избирателите на формацията има значителен брой държавни служители, които определи като „високоинтелигентни и сериозни хора“.
Предложената реформа предвижда плавен преход при поемането на осигурителната тежест от самите служители.
За 2026 г. съотношението между личната вноска и тази на работодателя трябва да бъде 2% към 98%, през 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период да достигне 40% към 60%.
По данни, представени от депутата, държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са около 61 200 души, а по Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили – още около 70 200 души.
Социалният министър Наталия Ефремова заяви категорично: „Не приемаме това предложение“.
По думите ѝ законопроектът не гарантира запазване на доходите и не създава достатъчна сигурност за справедливо третиране на държавните служители.
От своя страна Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като „цинично“.
Тя аргументира позицията си с това, че реформата би намалила разполагаемия доход на служителите.
Подобна позиция изрази и Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“, според когото предложението третира проблема „на парче“.
Той допълни, че ако се търси реално изравняване на правата и задълженията, то трябва да обхване и всички разпоредби от Кодекса на труда, включително добавките за прослужено време.
Синдикатите изтъкнаха още, че държавните служители са в по-ограничена позиция, тъй като нямат право на допълнителна заетост или собствен бизнес.
На същото заседание НСТС не постигна съгласие и по друго предложение – бащите да могат да използват 15-дневния отпуск при раждане на дете на три отделни части до навършване на една година на детето.
В момента този вид отпуск се ползва наведнъж, непосредствено след изписването на новороденото.
Предложението е на Венко Сабрутев и група народни представители от „Продължаваме промяната“.
Според него сегашният модел ограничава бащите, тъй като не винаги е възможно отпускът да се използва веднага след раждането.
Министърът на труда и социалната политика обаче изрази несъгласие, като посочи, че промяната би изменила първоначалната логика на този тип отпуск. От министерството официално заявиха, че не подкрепят законопроекта.
И работодателските организации – АИКБ, БСК и БТПП – също се обявиха против, мотивирайки се с възможни организационни затруднения и липса на ясен механизъм за удостоверяване на разсроченото ползване.
НСТС не постигна съгласие и по предложение за промени в КСО, отново внесено от Венко Сабрутев и група народни представители, с което се предлага обезщетението при неизползване на отпуските за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, да бъде увеличено от 50% на 100%.
Съветът приключи без консенсус по трите ключови предложения, като позициите на държава, синдикати и работодатели останаха ясно разделени.






