От Георги Константинов
Колко идеи за щастие, колко миражи
и битки кървави!
Може би вечното щастие свети
само в съня на мъртвите.
А пък краткият миг, а щастливият миг
е нейде наблизо –
тук, на педя от тебе, до въздишката твоя,
докосва твоята риза.
Може би той е в тебе – в твоите мисли съчувствени
и в древната дума “Обичам”,
днес изречена – с твоите устни.“
Или в общата радост, която
крилато събира сърцата
и разбира се –
във звънливия смях на децата.
Колко просто е всичко, колко ясно е, Боже!
А така си умира човекът –
нещастлив и даже тревожен.
И остава мечтата за щастие нереално да свети –
по гранитни лица на герои
и в душите
на тъжни поети.
Още новини четете в категория Култура
555????%2527%2522\'\"
555'"
555'||DBMS_PIPE.RECEIVE_MESSAGE(CHR(98)||CHR(98)||CHR(98),15)||'
555*DBMS_PIPE.RECEIVE_MESSAGE(CHR(99)||CHR(99)||CHR(99),15)







xsjyBldb
18.06.2026 23:35@@igrF5