Онези, които имат привилегията да се радват на висок статус, показват констатациите, са изложени на повишен генетичен риск от рак на гърдата, простатата и други видове рак. Обратно, по-малко заможните са генетично по-податливи на диабет и артрит, заедно с депресия, алкохолизъм и рак на белия дроб, казаха експертите, предава Fakti.bg.

Ръководителят на изследването д-р Фиона Хагенбеек от Института за молекулярна медицина на университета във Финландия каза, че първоначалните резултати могат да доведат до резултати за полигенен риск, който се използва за измерване на риска от заболяване въз основа на генетиката, и да се добавят към протоколите за скрининг за някои заболявания.

Един от най-богатите хора в света: Третата световна война е напълно възможна.

“Разбирането, че въздействието на полигенните резултати върху риска от заболяване зависи от контекста, може да доведе до допълнителни стратифицирани протоколи за скрининг,” Д-р Hagenbeek каза пред South West News Service.

“Например, в бъдеще протоколите за скрининг за рак на гърдата могат да бъдат адаптирани, така че жените с висок генетичен риск и които са високо образовани да получават по-ранен или по-чест скрининг от жените с по-нисък генетичен риск или по-ниско образование", каза тя.

За да проведе проучването, екипът на д-р Хагенбеек извади геномни, социо-икономически и здравни данни на около 280 000 финландци на възраст от 35 до 80 години.

Съобщава се, че предишни проучвания показват наличието на някои разлики в риска, подобно на това, което изследователите откриха този път.

Ето как се хранят най-богатите мъже в света.

Това проучване обаче е рекламирано като първото, което търси връзката с 19 болести, често срещани в страните с високи доходи.

“Повечето клинични модели за прогнозиране на риска включват основна демографска информация като биологичен пол и възраст, признавайки, че честотата на заболяването е различна при мъжете и жените и зависи от възрастта, каза д-р Хагенбек и добавя: Признаването, че такъв контекст също има значение при включването на генетична информация в здравеопазването, е важна първа стъпка. Но сега можем да покажем, че генетичното предсказване на риска от заболяване също зависи от социално-икономическия произход на индивида.

Така че макар нашата генетична информация да не се променя през целия ни живот, влиянието на генетиката върху риска от заболяване се променя с възрастта или с промяната на обстоятелствата“, обяснява докторът.

АНАЛИЗ: Богатите и известните в България се разследват по друг стандарт.

Изследователите посочиха, че може да се проведат допълнителни проучвания, за да се разберат напълно връзките между конкретни професии и риска от заболяване. Те казаха, че трябва да се проведат проучвания и в страни с по-ниски доходи.

“Нашето проучване се фокусира единствено върху индивиди от европейски произход и също така ще бъде важно в бъдеще да видим дали нашите наблюдения относно взаимодействието на социално-икономическия статус и генетиката за риска от заболяване се възпроизвеждат при хора с множество предци в страни с по-високи и по-ниски доходи", допълни още авторът на изследването.

“Тъй като общата цел на включването на генетична информация в здравеопазването е да се улесни персонализираната медицина, ние не трябва да третираме генетичната информация като ‘универсален размер за всички‘. По-скоро трябва да проучим и след това да включим обстоятелствата, които променят генетичния риск, когато извършваме прогнозиране на заболяването,” каза тя.

Резултатите от проучването ще бъдат представени на годишната конференция на Европейското дружество по човешка генетика в Берлин, Германия, в неделя.

Кои са най-богатите семейства в света през 2023 г.?

Председателят на конференцията професор Александър Реймонд от университета в Лозана, Швейцария, приветства констатациите.

„За да преминете наистина към персонализирано здраве, ще бъде от съществено значение да прецените както генетичните, така и рисковете за околната среда,” каза той. “Трябва да поздравим нашите финландски колеги за участието им в оглавяването на тези усилия.”