Преди няколко години ходих до турската част на Странджа, за да снимам филм за българите, останали да живеят в Одринска Тракия. Да, въпреки, че в нашата историография се е наложило мнението за "обезбългаряването" на Одринско, Лозенградско, Бунархисарско и Малиградско след 1913 г., това, слава Богу, не отговаря на истината.
Причината е, че на мястото на прогонените от турците българи-християни се настаняват да живеят българи-мюсюлмани. Те и до ден днешен пазят жив своя майчин български език, а заедно с него и българското присъствие по едни от най-старите и изконно български земи.
Няма да забравя как на пазара в Малък Самоков (планинско градче в сърцето на Странджа, днес се казва Демиркьой), когато попитах на български колко струват кауните (пъпешите), продавача ме загледа и ме запита - "от дакле си?" Разбрах, че е от бошнак, потомък на преселени тук босненски мюсюлмани. Викам му, "от Пехливанкьой съм, до Узункюпрю, ама не съм бил досега в Демиркьой". Той се ухили, почна да ме пита станали ли са вече кауните в полето и дали ми харесва техния град. Таман да му отговоря, и той почна да ми обяснява колко много наши, помаци, имало в града. Викам "как разбра, че съм помак", и той, още по-ухилен, казва "па причаш бугарски, то е ясно да си помак":)
Тъй като помак и българин е едно и също реших да не се обяснявам повече и си признах;) След това го питах на свой ред какви други хора живеят в Малък Самоков. Той почна да ги изброява - "ми, босанцима, смо най-више, имамо и ваши, помаци, имамо и черкези, арнаути (албанци), мало татари и ченгене (цигани)". А турци имате ли, питам, и той ми отговаря - "турци немамо ич биля":)
В 20% от селата на Одринска Тракия и до ден днешен "турци нема ич биля", а говоримият и майчиният език на хората е български. Помаците пазят българското присъствие там дори и напук на българското безхаберие и незаинтересованост към тях. Много пъти съм поставял въпроса за издействането на елементарни права и свободи за българското малцинство в Турция, но уви, това ще можем да го направим едва след като Възраждане започне да управлява. Просто освен нас никой не се интересува от българите в Турция, които според най-различни оценки са между 500 000 и 750 000 души.
А трябва да се действа, защото нямаме време за губене. Нашите сънародници имат нужда от нашата помощ, закрила и внимание. И Възраждане ще им ги даде!
Костадин Костадинов, телеграм
Още новини четете в категория
Позиция
10.8 С
13.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
