Котките често имат репутацията на независими и необщителни животни, които невинаги проявяват привързаност към стопаните си. Според изследователи обаче поведението им може да има съвсем различно обяснение – някои котки просто са срамежливи.
Учените установяват, че котките могат едновременно да изпитват любопитство към непознати хора и предмети и да се страхуват да се приближат до тях. Подобно поведение напомня реакциите на малките деца, които искат да опознаят заобикалящия ги свят, но подхождат предпазливо към непознатото.
Тази особеност се наблюдава по-често при котки, родени на открито.
Изследователите разграничават четири основни типа котешки характер – силно общителни, общителни, плашливи и срамежливи.
При срамежливите котки се наблюдава интерес към новата среда, съчетан със силна предпазливост. Това означава, че животното може да иска да се приближи до човек, но едновременно с това да изпитва страх.
Според учените срамежливостта не бива да се възприема единствено като страх от хората. Тя е по-сложна поведенческа особеност, която включва както желание за общуване и изследване, така и стремеж към сигурност.
Резултатите могат да помогнат както на стопаните, така и на служителите в приютите да разбират по-добре индивидуалните нужди на котките.
Съобразяването с характера на всяко животно може да подобри условията му на живот и да улесни изграждането на доверие между котката и човека.






