Чихуахуа носят малки количества ДНК от койоти, установиха учени от Станфордския университет. Откритието е направено при тестването на нов алгоритъм за генетичен анализ, а резултатите са публикувани в научното списание Nature Communications.
Според изследователите генетичните следи вероятно произхождат от древни кръстосвания между местни кучета и койоти в Мексико, много преди пристигането на европейците в Америка.
Произходът на чихуахуа се свързва с течичи – малки кучета компаньони, отглеждани от толтеките в доколумбова Мексико. Съвременните представители на породата са запазили около 4% генетичен материал от древните американски кучета.
Именно в тази наследена част учените са открили фрагменти от ДНК на койоти, които съставляват приблизително 0,1% от целия геном на чихуахуа.
Подобни генетични участъци са установени и при китайските качулати кучета, което подкрепя предположението за общ древен произход на тези фрагменти.
„Предполагам, че тези фрагменти от ДНК на койоти произлизат от древни контакти между кучета и койоти в Мексико“, обяснява генетикът Александър Йоанидис от Станфордския университет.
Според исторически сведения подобни кръстосвания може да са били извършвани целенасочено от местното население.
Учените обаче подчертават, че откритието не обяснява характерния темперамент на чихуахуа, включително смелото им поведение към значително по-едри животни.
Заради изключително малкия дял на койотската ДНК нейното влияние върху поведението, ако изобщо съществува, вероятно е незначително.
Малкият размер на породата също не се свързва с генетичното наследство от койоти, а най-вероятно е резултат от промени в гените, регулиращи растежа, и от продължителен подбор при развъждането.






