Изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики. Европа трябва едновременно да развива собствените си технологии, да ускорява внедряването им и да управлява свързаните с тях рискове, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева на неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Дъблин.
„Изкуственият интелект определя новата граница, а при него възможностите срещат риска в епичен мащаб“, заяви Георгиева.
По думите ѝ Европа трябва да постигне по-висок икономически растеж, за да запази социалния си модел, и да се превърне в пълноправен участник във веригата за създаване на изкуствен интелект. В момента ЕС изостава от САЩ и Китай, както и от технологични центрове като Тайван, Южна Корея, Сингапур и Япония.
Според оценките на МВФ ИИ може да увеличи потенциалния годишен растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта. В краткосрочен план инвестиционният бум може да стимулира растежа, но и да засили инфлационния натиск чрез огромното потребление на електроенергия.
Риск за пазара на труда
Георгиева предупреди, че навлизането на ИИ може да промени пазара на труда „като цунами“. Близо една от десет свободни позиции в развитите държави вече изисква поне едно ново умение.
Според нея висококвалифицираните и част от нискоквалифицираните работници могат да спечелят от промените, докато средният сегмент на пазара на труда е изложен на по-голям риск.
МВФ определя и евентуална пазарна корекция, свързана с ИИ, като потенциален риск за глобалната финансова стабилност. Сред опасностите са прекомерното използване на дълг и принудителните продажби при рязък спад на пазарните оценки.
Пет приоритета за Европа
Георгиева очерта пет основни направления за Европа – повече частен рисков капитал за технологични компании, по-добра енергийна инфраструктура, по-гъвкава бизнес среда, преквалификация на работниците и ускорена дигитализация на публичния сектор.
По думите ѝ центровете за данни вече потребяват около 3% от електроенергията в Европа, а търсенето, свързано с ИИ, може да се утрои до 2030 г. Тя призова за по-добра свързаност между националните електроенергийни мрежи.
Сред приоритетите е и т.нар. „28-и режим“ – обща доброволна европейска правна рамка, която да улесни дейността на компаниите в различни държави от ЕС.
Европа има потенциал, но изостава във внедряването
Седем от десетте водещи държави в индекса на МВФ за готовност за ИИ са европейски. Сред тях са Дания, Нидерландия, Естония, Финландия и Германия.
Въпреки това европейските компании използват ИИ по-ограничено от американските. Сред пречките Георгиева посочи недостига на рисков капитал, регулаторната тежест и високите цени на електроенергията.
Тя определи европейския подход към регулирането на ИИ като далновиден, но подчерта, че правилата трябва да вървят заедно с развитието на конкурентоспособна технологична индустрия.
„Предпазните огради имат смисъл само ако имате какво да пазите. Затова продължавайте напред с европейския изкуствен интелект“, призова Георгиева.
Още новини четете в категория
Новини
0.4 С
3.5 С
0.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
