“Ако възникне такава необходимост и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъдат разположени ядрени оръжия“, каза Ринкевичс. По думите му латвийското законодателство не създава правни пречки за подобно разполагане.
Изявлението идва на фона на задълбочаването на отбранителното сътрудничество между Латвия и Франция. На 22 септември латвийският премиер Андрис Кулбергс съобщи, че френският президент Еманюел Макрон е дал съгласие да започнат разговори за евентуалното участие на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране. Франция също е поела ангажимент да засили военното си присъствие в Латвия, особено в областта на противовъздушната отбрана.
Към момента няма решение за разполагане на френски или друг ядрен арсенал в Латвия. Изявлението на Ринкевичс очертава възможност, която би могла да бъде реализирана само при необходимост и съответно колективно решение на НАТО.
Латвия е член на Алианса от 2004 г. и граничи с Русия. Темата за ядреното възпиране придоби допълнителна актуалност на фона на засиленото напрежение в Балтийския регион.
В същото време генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 30 септември, че според оценката на Алианса няма непосредствена заплаха за територията на държавите членки от Русия. Той посочи, че оценката на НАТО за руската заплаха остава непроменена.
По време на съветската епоха на територията на днешна Латвия са били разположени военни обекти, свързани със съветския ядрен арсенал. След възстановяването на независимостта през 1991 г. ядрените оръжия са изтеглени.






