На 4 ноември 2008 г. светът се прощава с Майкъл Крайтън – един от най-влиятелните американски автори на научна и медицинска фантастика, човек, който превърна технологичния страх в литературен жанр.
Крайтън е роден през 1942 г. в Чикаго. Завършва медицина в престижния университет „Харвард“, но още по време на следването си осъзнава, че истинската му страст е писането.
На 27 години вече е публикувал няколко романа под псевдоним, а малко по-късно името му се превръща в синоним на модерния технотрилър.
Научната прецизност от медицинската му подготовка, комбинирана с въображението на писател, създава неговия уникален стил — убедителен, реалистичен и ужасяващо възможен.
Филмовата адаптация на Стивън Спилбърг от 1993 г. превръща романа в културен феномен, а Крайтън – в легенда.
Другите му творби като „Щамът Андромеда“, „Сфера“, „Конго“, „Въздигането на слънцето“ и „Времеви капан“ утвърждават репутацията му на писател, който може да направи науката едновременно вълнуваща и плашеща.
През 1994 г. Крайтън влиза в историята като единственият автор, който едновременно оглавява класациите на книжния пазар („Разкриване“), телевизионния екран („Спешно отделение“) и киното („Джурасик парк“).
„Спешно отделение“ се превръща в една от най-успешните медицински драми на всички времена – вдъхновена от собствения му опит като студент по медицина и лекар-интерн.
Крайтън остава един от най-продаваните автори в света – с над 150 милиона продадени книги, преведени на десетки езици.
Майкъл Крайтън умира през 2008 г. в Лос Анджелис, на 66 години, след тежка борба с рак. Не доживява раждането на втория си син, но оставя след себе си свят, променен от неговите идеи:
„Науката може да обясни как да се построи ядрен реактор, но няма да подскаже, че той не бива да се строи.“
„Животът ни тук е просто миг. И ако утре изчезнем, на планетата изобщо няма да ѝ липсваме.“
„В нашето общество, пренаситено от информация, практически никой не мисли със собствената си глава.“
Крайтън не просто създава романи – той изгражда огледало, в което човечеството може да види себе си.
В епоха, в която изкуственият интелект, генното инженерство и биотехнологиите отново поставят същите морални въпроси, неговото наследство звучи по-актуално от всякога.






