Снимка: NOVA Министерският съвет е одобрил двата ключови законопроекта, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които предвиждат създаването на нова Антикорупционна комисия и усъвършенстване на механизма за независимо разследване на главния прокурор.
Това съобщи служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов след заседанието на кабинета. По думите му именно тези реформи са решаващи за отпускането на второто и третото плащане по плана, които вече са били забавени.
Основната промяна в законопроекта за антикорупционния орган е свързана с начина на неговото формиране. Целта, според предложението, е да се гарантират независимост и политическа неутралност чрез ограничаване на партийното влияние.
Предвижда се мнозинството от членовете на новата комисия да бъдат излъчвани от институции без политически характер.
Конкретно – Общото събрание на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет ще посочват трима от общо петима членове. Останалите двама ще се избират съответно от Народното събрание и от президента.
Въвежда се и ротационен принцип на председателството, при който всеки от членовете ще оглавява комисията за срок от една година.
По отношение на втория законопроект – този за механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници – се въвежда нова фигура на т.нар. контролиращ прокурор. Той ще упражнява надзор върху работата на прокурора, който ще води конкретното разследване при евентуални престъпления, извършени от главния обвинител или негов заместник.
„Съществена промяна е и въвеждането на автоматичен или задължителен съдебен контрол върху определени прокурорски актове“, посочи министър Янкулов.
От своя страна служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина заяви, че правителството е подало искане за четвърто плащане по ПВУ.
В същото време обаче страната все още се намира в ситуация на задържани средства по второто и третото плащане, обвързани именно с реформите в антикорупционното законодателство и механизма за разследване на главния прокурор.
По думите ѝ сроковете за приемане на законите изтичат съответно на 4 май за антикорупционния закон и на 22 юни за реформата, свързана с главния прокурор.
Задържаните средства възлизат на 357 млн. евро по антикорупционната реформа и 109 млн. евро по другия законопроект. Така общият риск за България достига почти половин милиард евро.
Недина подчерта, че тези промени са от значение не само заради изискванията на Европейския съюз, но и за българската икономика и общество. Тя допълни, че се водят разговори с Европейската комисия за възможно кратко отлагане на сроковете, като към момента има положителни сигнали поне за антикорупционния закон, който може да бъде разгледан в средата на май.
„Всичко зависи от Народното събрание, което трябва да свика комисиите и да приеме реформите, за да не бъдат загубени средствата“, обобщи вицепремиерът.






