На 26 септември 1181 г. в Асизи се ражда Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне, по-късно познат като св. Франциск. Въпреки произхода си от богато семейство, той отхвърля богатството и се посвещава на бедността, смирението и любовта към Бог.
През 1209 г. Франциск и неговите 12 сподвижници се явяват пред папата в Рим и с клетва за послушание полагат основите на Францисканския орден. Те се наричат „минорити“ – хора без собственост, които следват Евангелието и проповядват покаяние.
Франциск не приема свещенически сан и остава дякон. Пътува като мисионер в Египет и Сирия, където дори султанът проявява интерес към проповедите му. По-късно мисионерството става една от основните дейности на ордена.
В края на живота си Франциск страда от тежко заболяване, но намира утеха в проповедите. През 1224 г. по тялото му се появяват стигми – белези от раните на Христос. Умира на 3 октомври 1226 г. в Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец.
Св. Франциск е покровител на Италия и животните. В негова чест папа Франциск I приема името си през 2013 г., отдавайки почит на светеца от Асизи.






