На 26 септември 1371 г. край Черномен (днес Орменио, Гърция) войските на братята деспоти Вълкашин и Углеша Мрнявчевич са унищожени от османците, водени от Лала Шахин. Победата стабилизира позициите на османците на Балканите и премахва единствената организирана съпротива източно от Ниш. За България поражението идва в момент на тежка криза след смъртта на цар Иван Александър.
След смъртта на Стефан Душан през 1355 г. сръбската държава се разпада. В Македония властта е поделена между деспоти, сред които най-влиятелни са братята Вълкашин и Углеша. Те решават да се противопоставят на османската заплаха, събирайки армия за поход към Едирне.
Докато султан Мурад I е в Мала Азия, османските владения в Европа се управляват от военачалници гази. Най-опитният сред тях е Лала Шахин – ветеран и учител на султана, който успява да укрепи позициите на османците и да ги защити с ограничени ресурси.
Историците спорят за броя на армиите. Сърбите вероятно разполагат с около 10–12 хил. души, докато османците са по-малко, но съставени предимно от опитни и дисциплинирани войници.
В нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. сръбските войски лагеруват край Марица. Подценявайки противника, те се отдават на пиршества и остават без охрана. На разсъмване османците атакуват внезапно. Следва масово клане – и двамата братя загиват, а мнозина се издавят в реката, бягайки в паника.
С поражението при Черномен македонските деспоти губят възможността за нова съпротива. В следващите десетилетия османците разширяват владенията си – София пада през 1382 г., а земите по Вардар бързо са покорени. Единствено Марко, синът на Вълкашин, оцелява като османски васал – в народното творчество той остава познат като Крали Марко.






