Той е не само революционер, но и публицист, историк, журналист и визионер, чиято дейност полага основите на българската борба за независимост.
Раковски получава образование в Карлово, Цариград и елитни гръцки училища, където изучава философия, езици, богословие и природни науки. Още като млад се включва в борбата за църковна независимост, а по-късно участва в заговори и революционни организации, включително в Браилския бунт. Заради участието си в него е осъден на смърт, но успява да избяга и живее известно време във Франция.
След завръщането си в България, Раковски е арестуван от османските власти и прекарва три години в затвора. Въпреки това не се отказва от революционната си дейност. Участва в създаването на Тайното общество в Свищов, организира чети и работи активно за изграждането на мрежа от революционни съмишленици. Издава вестници, пише патриотична поезия и изготвя планове за въстание.
През 1862 г. основава Привременно българско правителство в Белград и създава Първата българска легия. Въпреки разтурянето ѝ, той не спира усилията си, като работи за изграждане на балкански съюз срещу Османската империя и участва в създаването на Тайния централен български комитет.
Раковски издава множество печатни издания, води борба срещу обезбългаряването на населението чрез преселения и настоява за създаването на силна въоръжена съпротива. Вярва, че организираните чети са пътят към свободата.
На 9 октомври 1867 г. Георги Раковски умира от туберкулоза, но оставя след себе си дело, което вдъхновява Левски, Ботев и цялото следващо поколение революционери.