В новия подкаст „Телеграфно“ маскиран служител от отдел „Борба с наркотрафика“ към Агенция Митници разказва от първо лице за една от най-рисковите и затворени професии в държавата. Лицето му остава скрито, но думите му очертават реалната картина зад залавянията на 740 килограма марихуана и 206 килограма кокаин.
По думите на служителя всяка акция има няколко ключови риска. Първият е сигурността на екипа. Вторият – събирането на достатъчно и годни доказателства за досъдебно производство. Третият е крайният резултат – успешното довеждане на операцията докрай.
Той подчертава, че зад подобни „рутинни“ на пръв поглед действия стоят години обучение, натрупан опит и целенасочена работа, без които големите удари срещу наркотрафика са невъзможни.
Последната голяма акция с 740 килограма марихуана показва защо България остава ключова точка по Балканския маршрут. Според митничаря Турция се е превърнала в хъб за разпространение на марихуана към Близкия изток, а цената там е в пъти по-висока.
На улицата грам марихуана се продава за 30–40 евро, което прави трафика изключително печеливш и съответно – изключително рисков за служителите, които го пресичат.
Служителят прави паралел с екшън филмите, но подчертава, че реалността е различна. Понякога операциите са монотонни, но опасността е постоянна.
Той разказва за ситуация, при която шофьор на автомобил опитва да избяга по време на рентгенов контрол. Митничарят скача в колата в движение, боричка се с водача и успява да извади ключовете от таблото. В крайна сметка се оказва, че в автомобила няма нищо незаконно – показателен пример колко тънка е границата между рутината и риска за живота.
Най-сложният случай за него остава операция Ориент Експрес, при която са заловени 206 килограма кокаин. Сложността идва от факта, че наркотикът е бил превозван в дипломатически автомобил от лица с дипломатически статут.
Служителят описва случая като изключително деликатен, решен не със сила, а с дълги разговори и убеждаване, докато багажът бъде предоставен за проверка.
Работата на линия носи постоянен стрес. Митничарят признава, че е получавал заплахи не само за собствения си живот, но и за този на семейството си. Въпреки това подчертава, че обучението и екипната работа помагат напрежението да бъде овладяно.
На въпроса дали би позволил на децата си да изберат същата професия, той отговаря колебливо. Като родител не би искал да ги излага на риск, но като гражданин смята, че това е изключително достойна и обществено полезна работа, за която са нужни все повече хора.
Разказът хвърля светлина върху свят, който обикновено остава скрит. Това е ежедневие, в което рискът е постоянен, а успехът се измерва не в заглавия, а в спасени животи и осуетени канали за наркотрафик. Посланието на маскирания служител е ясно – професията е тежка, опасна и често невидима, но смисълът ѝ е безспорен.






