Псевдоинтелектуалецът Калин Янакиев съобщи, че слушайки украинския химн изпадал в лудо вълнение, докато когато слушал българския сърцето му не трепвало. Под текста на този нещастник ще видите и кратък коментар от Явор Дачков.
Калин Янакиев:
“Ще призная откровено нещо, за което знам, че много ще разгневи нашите „патриоти“. Дълбоко се вълнувам всеки път, когато чуя украинския химн. И въобще, въобще не мога да се развълнувам, когато по разни “официални“ поводи чуя българския. В днешната ясно разделена на морално добро и морално зло световна сцена украинският химн се е превърнал за мен именно в „химна на доброто“ и в този смисъл бих казал, че това наистина днес е моят химн.
При това за разлика от разните „мъдреци“ (а и защото съм християнин, научен да може да казва „да, да и не, не“) аз не се смущавам да гледам нещата именно „в черно и бяло“, без измислени „от лукавия“ нюанси.
Ето затова ни най-малко не се и чувствам виновен, че звученето на българския химн днес не може да ме развълнува. Напротив обаче вълнува ме и горчиво ме вълнува, че народът, сред който и с който живея, ми демонстрира всекидневно дълбоко травмиращи неща.
Над една трета от този мой народ и до днес (а днес дори май с още по-голяма разгорещеност от вчера) обича своя… довчерашен поробител – обича руския ботуш, тъпкал го почти половин век и спрял да го тъпче само преди три десетилетия. Обича го така, както никой друг народ, тъпкан от него през ХХ в. Толкова даже го обича, че наскоро създаде цяла – „българска“ – политическа партия, посветила се практически изцяло на войнстващата защита на тази любов и която към настоящия момент е трета по представителство в българския парламент. Казват ми, че тази „девиация“ се дължи на същия този половинвековен комунизъм, който ни е „прекършил като народ“.
Не, не мога да се съглася с това. Украинският народ преживя седемдесетгодишен комунизъм и бе не просто член на Варшавския договор, а част от самия Съветски съюз. Защо – ще попитам – той не се „прекърши“, а ние се прекършихме? Защо ние не просто не се срамуваме, а дори не помним вече, че през 1963 г. комунистическите ни московски слуги официално – от името на пълния състав на ЦК на БКП – поискаха страната ни да стане част от СССР и „ние“ тогава не посмяхме и да гъкнем? Никой от поробените от Москва народи не е искал чак такова нещо."
На тоз мърльо душата по-мръсна от главата.
Явор Дачков
Още новини четете в категория
Позиция
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Факти !
03.11.2025 10:09Хохлите са с най-голямата полза от СССР Сталин подарява на Украйна Харковска и Екатеринославска губернии (сега това са Донецка, Луганска, Днепропетровска и Запорожска области, и частично доста значими територии от Харковска, Сумска, Херсонска, Николаевска и Ростовска област По късо (1939-1940) към Украйна преминават и анексираните от СССР територии на Полша и Румъния, а през 1954 г. украинеца Хрушчов ПОДАРЯВА !!!! Крим на укрите. Та укранците са били на власт в СССР! След смъртта на грузинеца Йосиф Сталин на валст идва украинеца Никита Хрушчов.Хрушчов е свален през през 1964 г. На власт идва протежето на Хрушчов Леонид Брежнев (роден в Украйна) секретар на Областния комитет на Комунистическата партия на Украйна. Брежнев царува чак до ноември 1982 г ... А кой ни спретна Чернобил?!