Това събитие бележи началото на откритата борба за църковна независимост и отделянето на Българската църква от властта на Гръцката патриаршия.
Действието се развива на Възкресение Христово – празник, избран неслучайно, тъй като символизира ново начало и духовно възраждане. В този ден в църквата "Свети Стефан" епископ Иларион Макариополски нарочно пропуска да спомене името на Вселенския патриарх по време на литургията – символичен, но мощен акт, с който българите демонстрират желанието си за църковна и духовна самостоятелност.
По онова време българите са изправени пред множество предизвикателства – домогванията на католицизма, натиска на могъщата Гръцка патриаршия и необходимостта да лавират между интересите на Великите сили и Високата порта. Именно затова този акт в сърцето на Империята придобива изключително значение.
Въпреки огромната му историческа стойност, датата 3 април остава слабо отбелязана в националния ни календар. Георги С. Раковски навремето настоява тя да бъде чествана като един от най-великите празници на българската нация. С времето обаче, изпълненият с бурни събития български календар засенчва този ден, който и до днес не е получил заслуженото си място в националната ни памет.