В нощта срещу 17 декември 1916 г. в едно от най-внушителните дворци в Русия е извършено убийство, което разтърсва управляващата класа. Престъплението е кулминация на целенасочена кампания срещу жертвата и неговите покровители – руската императорска фамилия. В разгара на Първата световна война, докато Русия се приближава към революция, смъртта на Распутин засилва нестабилността на царския режим, пише nationalgeographic.com.
Повече от век по-късно сензационните разкази за убийството на Распутин – дълго време погрешно представян като “луд монах” – продължават да изкривяват истината за връзката му с последния руски цар и царица, Николай II и Александра. За много от елита е било непонятно как беден селянин и бивш търговец на коне си е осигурил такъв достъп до затворената фамилия Романови, което води до демонизирането му.
Снимка: Част от (царското) семейство На снимка, направена около 1909 г., Распутин позира заедно с царица Александра, четирите ѝ дъщери, сина ѝ Алексей и бавачката на Алексей – Мария Вишнякова. Източник: Alamy/ACI
Григорий Йефимович Распутин е роден през 1869 г. в бедно семейство в Сибир. На 19 години се жени и има четири деца, но през 1892 г. напуска дома си в търсене на духовно просветление. Прекарва известно време в манастир, но не става монах, а започва да странства из Русия в стила на странстващите духовници.
През 1905 г. се установява в Санкт Петербург, където бързо добива известност като лечител и духовен водач, особено сред жените от висшето общество. Макар и обожаван от някои, репутацията му започва да страда от слухове за алкохол, сексуални злоупотреби и порочен начин на живот.
Смятан за човек с лечебни способности, Распутин привлича вниманието на царица Александра, чийто син, царевич Алексей, страда от хемофилия. Според някои източници, през 1908 г. Распутин успява да облекчи състоянието на момчето по време на тежък пристъп. Това укрепва доверието на Александра в него и тя започва все повече да разчита на него.
Снимка: Снимана през 1911 г., най-голямата дъщеря на Распутин – Мария (четвърта отляво) – седи до баща си и някои от неговите последователи. След смъртта на баща си, Мария успява да избяга от Русия и в крайна сметка се установява в Съединените щати през 1937 г. И
През този период Распутин поддържа религиозен и мъдър образ пред последователите си, но в личния си живот често се отдава на гуляи и разврат. Тази двойственост го измъчва и го прави противоречива личност.
С времето Распутин започва да дава съвети и по политически въпроси, с което си навлича гнева на аристокрацията и някои членове на династията Романови. Дори сестрата на царица Александра – великата княгиня Елисавета – се опитва да я убеди да се дистанцира от него, но без успех. Накрая омразата към Распутин става толкова силна, че дори Александра вече не може да го защити.
След като през 1915 г. Николай II заминава на фронта, Александра остава сама и започва да се среща още по-често с Распутин. Той дори получава личен шофьор, който го кара до двореца в Царско село за частни молитвени срещи с царицата.
Дъщерите на Распутин – Мария и Варвара – живеят с него в Петербург. През декември 1916 г., когато слуховете за заплахи срещу него се засилват, момичетата се опитват да го задържат у дома, като скриват галошите му. Но той ги намира и все пак излиза – в нощта, когато ще бъде убит. След смъртта му Мария бяга от Русия и по-късно се установява в САЩ, където умира през 1977 г. Варвара остава в страната и умира през 1924 г.
Снимка: Снимана през 1911 г., най-голямата дъщеря на Распутин – Мария (четвърта отляво) – е заснета заедно с баща си и някои от неговите последователи. След смъртта на баща си Мария успява да избяга от Русия и в крайна сметка се установява в Съединените щати през / Getty Images
Историята на Распутин е съчетание от религия, политика, мистицизъм и скандал. Дали е бил свят човек или шарлатанин – това и до днес разделя мненията. Едно обаче е сигурно – смъртта му е белязала началото на края за руската империя.
Превод и редакция: MEDIAMALL, Николай Самоковски