Миналата седмица Сенатът прие законопроект за чуждестранна помощ, включващ над 60 милиарда долара оръжия и боеприпаси. Те ще бъдат произведени в САЩ и дарени на Украйна. Във връзка с това възникват очевидни въпроси, които трябва да бъдат повдигнати. Като се има предвид, че това са по-малко пари за по-малко оръжия, отколкото бяха изпратени на Киев при миналогодишната контраофанзива, как САЩ очакват това да промени ситуацията на място в Украйна? Може ли някой наистина да каже, че законопроектът увеличава военно-промишлената готовност на Америка, ако допълнително ангажира Америка с конфликт. А той пък поглъща боеприпаси по-бързо, отколкото ние можем да ги произведем?

Вместо да отговорят на тези въпроси, републиканските сенатори, които подкрепиха пакета от помощи, се заеха да характеризират опонентите си. Също така определиха и всеки, който се съмнява в ползата от повече помощ за Украйна, като невежи или жертви на демагози. Те намекнаха, че им липсва любов към родината.

Сенаторът Мит Ромни заговори за манипулации: „Провокаторите и онлайн подстрекателите ефективно разгневиха мнозина в далечните краища на моята партия“.

Далечни краища? Но социологическите проучвания показват от много дълго време, че мнозинството от гласоподавателите републиканци са против повече помощ за Украйна. И още повече републикански гласоподаватели се противопоставят на това, отколкото редовно да слушат провокаторите.

Сенатор Том Тилис обвини за липсата на подкрепа сред някои републикански сенатори непобедимото невежество на самите избиратели.

„Нашата избирателна база не може да знае какъв е залогът на нивото, на което всеки добре информиран американски сенатор би трябвало да знае, ако Путин победи“, каза Тилис.  По думите му очевидно изоставяйки всякаква възможност избрани лидери като него да доведат тази избирателна база до по-голямо разбиране. Но как е възможно републиканските гласоподаватели да се усъмнят в брифингите на американското разузнаване. Като те толкова уверено разказваха за огромните запаси от оръжия за масово унищожение на Саддам и за сигурността и че историята с лаптопа на Хънтър Байдън е руска дезинформация?

Лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл обвинява за това променливите политически ветрове. Както той обясни на Ноа Ротман, това е просто влиянието на Тръмп. „Който и да е лидерът на партията, той е президентът или кандидатът за президент. Той има най-голямо влияние върху избирателите, симпатизиращи на тази партия. Но това може да се промени.“ На Макконъл не му е хрумвало, че може би връзката е обратна и интуицията на Тръмп за настроението и посоката на гласоподавателите е причината той да ръководи партията.

Тежкият намек е, че няма аргументи и че сенатори като Дж. Д. Ванс, Рон Джонсън и Майк Лий просто се поддават на ирационална опозиция на Байдън. Или че представянето на мнението на мнозинството от републиканските избиратели е някакъв вид мръсен трик.

Така че нека изложим всичко на обикновен английски.

Доводът срещу отделянето на още 60 млрд. долара за подкрепа на отбраната на Украйна срещу Русия все още е до голяма степен същият довод срещу това, че Америка изобщо се намесва дълбоко в политиката на Украйна. По географски, исторически и настоящи икономически причини Украйна е периферна за интересите на Америка. Въпреки това е много важна за интересите на Русия. И американците усещат тази асиметрия на интересите.

Американската сигурност и просперитет никога не са зависели от нашите политически или икономически отношения с Украйна. Въпреки че разполага с ресурси и произвежда стоки, които са важни на световния пазар, едва ли има нещо, което американец консумира, което да има етикет „Произведено в Украйна“. Украйна не е като Тайван, чието господство в производството на компютърни чипове е важно за икономиката ни и поддържа начина ни на живот.

Икономиките на Русия и Украйна са дълбоко преплетени.

Украйна зависи от Русия за газ. Милиони руснаци имат семейни корени в Украйна и обратно. Русия исторически зависи от достъпа до Черно море през пристанището в Севастопол в Крим за своята сигурност. А Русия е нападната през Украйна от армиите на Наполеон и Хитлер. Присъствието на враждебна армия на границата на Русия с Украйна се разглежда от руските лидери – не само от Путин – като напълно нетърпимо.

Американците, поради тази асиметрия на интересите, вече са поставили твърди ограничения на това, което са готови да направят, за да помогнат на Украйна.

Ранните дебати за това, че американците или европейците ще въведат зона, забранена за полети, бързо бяха изключени. Президентът Байдън и републиканските поддръжници на Украйна трябва непрекъснато да уверяват американците, че няма планове да поставят американски войски в опасност, за да отстояват териториалните и политически претенции на Украйна за суверенитет. Русия няма такива ограничения.

Тези твърди ограничения, предвидени от нашата конституция, трябваше да предупредят американските политици да не раздухват риторично този конфликт до степен, която сега да определя доверието в Америка или НАТО. А също така и бъдещето на целия свободен свят.

Поемането на Украйна като зависима от Запада е трудно, несигурно и коварно.

Тук трябва да се каже, че стремежът на клонящите към Запада украински националисти да преориентират своите икономически и политически отношения е напълно разбираем. Икономическите отношения между Русия и Украйна могат да изглеждат хищнически за Украйна. Милиони украинци са работили в Полша. Те са видели какво може да направи десетилетия икономически растеж в рамките на ЕС за държава след източния блок.

Но от 2008 г. насам Западът и Русия все повече превърнаха ориентацията на Украйна в предложение „всичко или нищо“. Това изостри вътрешното разделение в политиката на Украйна. Също така доведе до революцията на Майдана и забраната на Партията на регионите и много от нейните наследници.

Дори ако украинските военни усилия оттук нататък са изключително успешни, връщайки Русия обратно към позициите й отпреди февруари 2022 г., западните спонсори ще трябва да обмислят много важни следващи действия. Дали ще искат да продължат да финансират военни усилия, които биха довели до изгнание от Крим на много

от сегашното му население? Ще подкрепят ли Украйна да изхвърли руснаците от тяхната дългосрочна военноморска база в Севастопол? Това е актив, за който руснаците са доказали желание да водят войни с големи държави.

Освен това, отделянето на Украйна политически, икономически и военно от Русия и след това интегрирането на Украйна в западни институции като НАТО и Европейския съюз – това е най-малкото несигурен проект.

Членството в НАТО по дефиниция е изключено за всяка нация, която има настоящ граничен спор. Това означава, че решението на Украйна да се присъедини би изисквало тя да се откаже от всички настоящи териториални претенции срещу Русия. Може ли, което и да е избрано правителство на Украйна, след разходите за такава война, да се съгласи свободно да предаде Крим по начин, който би бил постоянен и надежден? Декларациите на Запада, че Украйна трябва да се присъедини към НАТО, също представляват порочен стимул за Русия да поддържа граничните зони на Украйна. Това е в състояние на постоянен конфликт, за да предотврати подобен изход.

Помислете също, че намаляването или елиминирането на влиянието на Русия върху украинската политика може да изисква преструктуриране на енергийната инфраструктура на Украйна.

Дори в месеците преди инвазията през 2022 г., след почти десетилетие на сериозен конфликт и принудителната дипломация на Русия с прекъсване на доставките, за да манипулира политическите резултати в Киев – Украйна разчиташе на Беларус и Русия за почти 50% от своята енергия. За десетилетия ЕС дори не е разработил нова енергийна инфраструктура за членове като Унгария, Чехия и Словакия. Това често води до политически трудности за блока като цяло. Тези членове в момента се борят да подпишат договори за втечнен природен газ с Катар, Турция и Полша.

В яростния спор за търговията със зърно, който продължава между Полша и Украйна, виждаме само намек за трудностите при интегрирането на Украйна в ЕС.

Дори най-дружелюбно настроените й мажоретки в ЕС виждат Украйна като потенциално смазващ икономически конкурент в рамките на съюза. Членството на Украйна в ЕС би представлявало предизвикателства и провокации за почти всички съществуващи земеделски интереси в страните-членки.

Украинското членство може също така да изостри настроенията срещу ЕС в рамките на блока, като допълнително стимулира вътрешната миграция.

Членството в ЕС би дало на всички украински граждани право да се установяват и работят в ЕС. В миналото подобен отлив създаваше сериозни проблеми с изтичането на мозъци за Унгария и Полша. Това е риск, който възстановяващата се Украйна би била зле подготвена да понесе.

И накрая, което е най-голямо предизвикателство, е политическата култура на Украйна.

„Озападняването“ на Украйна зависи от нелибералното и крайно националистическо потискане на онези елементи в украинското общество, които се считат за изостанали или ориентирани на Изток. Тези усилия включват законна и извънзаконна война: забрана на политически партии и опозиционни медии. Те включват криминализиране на рускоезични публикации или ограничаване на вноса на рускоезична продукция. Те включват модел на селективно наказателно преследване в усилията за борба с корупцията. Включват и преследването на Украинската православна църква, която направи големи публични жестове за скъсване с политическото ръководство на Русия, макар и недостатъчно, за да задоволи правителството.

Предложеният законопроект за разходите прави малко за промяна на лошото статукво.

Въпреки че част от парите, предназначени за производството на подводници за нашите съюзници от AUKUS са добре дошли, новият законопроект за разходите не подобрява значително ситуацията. В нея САЩ изостават сериозно с доставката на обещаните оръжия на Тайван и други съюзници. Докато привържениците определят законопроекта като значително повишаване на нашия военно-промишлен капацитет, почти цялото увеличение се поглъща от по-нататъшния ни ангажимент към военните усилия на Украйна. По-голямата част от парите остават в САЩ, твърдят те. Но алтернативните разходи все още се поемат от САЩ при допълнително забавяне на попълването на собствените им оръжейни запаси.

Най-благоприятният момент за преговори е пропуснат.

Проектоспоразумението, което беше подписано в Турция, но отклонено от бившия премиер на Обединеното кралство и други като военна уловка, отпадна. Генерал Марк Мили вероятно беше прав през ноември 2022 г., когато заяви, че Украйна тогава е била може би в най-силната си позиция за преговори. Това стана, след като току-що е провела първата си — и, както се оказа, последната — успешна контраофанзива.

В крайна сметка, аргументите срещу изпращането на повече помощ на Украйна са прости: това допълнително ангажира американски ресурси и доверие в конфликт, за който американският народ не желае да полага усилия за постигане на положителен изход.

Следователно това увеличава шансовете геостратегическите планове на американската политическа класа отново да претърпят крах, но на още по-висока цена. Това ни доближава до рисковете, които „запазването на доверието“ ще наложи при такива неблагоприятни обстоятелства. Геополитическата воля на Америка не е самообновяващ се ресурс, който регенерира силата си, колкото повече я упражняваме. Нашата мисия за смяна на режима в Ирак не засили желанието обществото на САЩ да следва същата политика в Сирия.

Ето защо противниците на повече финансиране на Украйна трябва да отхвърлят и отхвърлят морализаторските обвинения на нашите противници. Американците постоянно се влюбват в национализма на други народи. Унгарският националист Лайош Кошут беше приветстван в САЩ като олицетворение на просветената модерност. Някога Имон де Валера препълни Фенуей Парк с поддръжници на каузата за независимост на Ирландия от Обединеното кралство. Но и в двата случая САЩ даже не са намеквали за подкрепа на борбата за тези каузи, защото американският народ не е бил в състояние да води война на тяхна страна. Сдържаността на президента Закари Тейлър не беше одобрение на това, което руската и австрийската армия направиха на унгарците. Позицията на Удроу Уилсън също не е имала за цел да насърчи варварството на чернокожите. Незначителната и сега бързо отслабваща подкрепа за Украйна от страна на САЩ можеше да бъде напълно предвидена.

Дълбоко неморално е да се отървете от отговорност в политиката и да претеглите разходите спрямо запасите от оръжия и силата на волята – и след това да отидете в чужбина в търсене на чудовища за унищожаване.

Една последна бележка. Противниците на финансирането на Украйна не се нуждаят от моралното разрешение на своите критици. За да не са съгласни с някаква въображаема златна ортодоксия в полза на украинската кауза. Тези критици прекараха цяла седмица в подигравки с туитове или споделяне на малки клипове на интервюто на Тъкър Карлсън. Това е, за да засрамят противниците на помощта, да затворят устата и да избегнат очевидните и напълно предсказуеми провали на политиката, която защитават. Това е глупава игра, ако искате да я играете.

Не, на привържениците на това финансиране трябва да бъдат зададени трудни въпроси относно американската мощ и ресурси.

Трябва да бъдат попитани как могат да бъдат толкова лекомислени. Как стана така, че стигнаха до толкова големи, но празни обещания и милиарди долари във война? Толкова периферна за нашите интереси? Морализиране и отхвърляне на желания не трябва да се бъркат с лидерство на глобалния ред. И как смеят да прехвърлят вината върху американския народ? Те знаеха много добре, че американците никога не са искали да преследват тези възвишени и геополитически цели. Ако това е свързано със сериозни рискове или жертви. Сега правят завой и обвиняват избирателите и тези, които ги представляват в мнимо предателство? Или в симпатии към диктатори? Тези политици не са приятели на демокрацията – както обясни Тилис. Те вярват, че избирателите са твърде невежи, поради което не вярват на разузнавателните му брифинги – но са сериозна опасност за нея.

Автор: Майкъл Брендън Дохърти // Превод: Opposition