През последните дни отново ни заливат със съобщения за поредни групи мигранти, които са задържани: близо 40 души (мъже, жени и невръстни деца) от Афганистан в Странджа на път за магистрала “Тракия”, над 30-ина души с неизяснен произход в района на “Църна маца” в София, други 19 души от Сирия и Ирак в два камиона с българска регистрация в Румъния при опит да преминат незаконно границата с Унгария, още 20 души определящи се като сирийски граждани, на подбалканския път в посока София на разклона за Павел Баня с румънски шофьор…

Мигрантският натиск у нас драстично се е увеличил. Според данни на МВР през юли са задържани общо 2576 граждани на трети страни. Като броят им е с 35% повече в сравнение с юни. От тях 259 са хванати на входа на границата, 288 – на изхода, а 2029. Във вътрешността на страната. От началото на годината са задържани общо 8740 нелегални мигранти. Което показва 14,5% увеличение в сравнение със същия период през 2022 г.

Подобни новини съвсем не липсват и в други европейски държави.

В средата на август испанската полиция в сътрудничество с германската федерална полиция и Европол успява да разбие контрабандна мрежа. Използвана за прехвърляне на мигранти от Сирия към Европа. Задържани са 19 души, от които шестима са оставени в ареста. Според разследващите мигрантите са платили еквивалента на 20 000 евро на човек. За да стигнат до Европа. Първоначално са излетели от съседния на Сирия Ливан за Египет. Откъдето са продължили пътуването си по суша през Либия и Тунис до Алжир. А след това са отведени с лодка през Средиземно море до испанския бряг. По информация на испанската полиция, пристигайки в Испания. Сирийците са откарани в Мадрид, Куенка или Толедо, където са настанени при мизерни условия. Предстояло е да изберат дали да останат в Испания или да бъдат изпратени нелегално в Германия. Срещу 1000 евро или в Норвегия срещу 2000 евро. Сумите за осъществяване на операцията са изплащани чрез системата “хавала”, при която се превеждат пари в брой анонимно срещу комисионна.

Две седмици по-рано при масирана акция на сръбската полиция в района на град Суботица са заловени 200 нелегални имигранти. Като са конфискувани 8 автоматични пушки, карабина, 2 пистолета. Множество боеприпаси с различен калибър, както и 12 устройства за радио връзка, принадлежали на трафикантите.

Тези реализации обаче са капка в морето. Трафикът на нелегални мигранти не само е в разгара си, но става все по-животозастрашаващ. При това не говорим за опасните средиземноморски маршрути с лодки от Северна Африка или Турция към Европа. А за сухоземния транспорт в пределите на самия Стар континент. При който се използват претоварени или дефектни превозни средства и рискът от смъртни случаи е огромен.

Колко е тежка настоящата ситуация се потвърждава и от данните на германското вътрешно министерство. През първата половина на 2023 г. федералната полиция е регистрирала 1007 незаконни преминавания на хора през границата, като са заловени 1096 заподозрени извършители. Напоследък една голяма част от операциите по прехвърляне на мигранти в Германия се осъществява през Полша по т.нар. беларуски маршрут, като преминаващите са снабдени с руски визи. А организаторите са украинци, заселили се в Полша след началото на войната. Само за първите 7 месеца на 2023 г. са заловени 150 украински каналджии – за сравнение заловените сирийци са 148 души. В бизнеса навлизат също така узбекци, живеещи в Чешката република, както и словашки банди.

Все по-честото навлизане на нелегални мигранти през полско-германската граница в Саксония (по въпросния беларуски маршрут). Принуждава вътрешния министър на провинцията да поиска от федералния ресорен министър Нанси Фезер. Отново да се въведе временен стационарен граничен контрол. Фезер обаче отказва тази крайна мярка с аргумента, че това би създало огромни затруднения на множеството поляци. Които всекидневно преминават границата, за да работят в Германия.

И докато Фезер се помайва, контрабандният бизнес с хора процъфтява. Полицаите не могат да вдигнат глава от работа. И в провинциите Саксония и Бранденбург гледат с тревога на развитието на ситуацията. В момента федералната полиция води над 80 разследвания срещу каналджийски групи. Мащабът на дейността им и настоящите горещи точки прозира в броя на регистрираните незаконни влизания. От януари до юли тази година федералната полиция е регистрирала 14 303 случая на нелегално преминаване. Само на полско-германската граница – увеличението е с около 144% в сравнение с предходната година. Скок има и в нелегалните преминавания на границата през Швейцария – увеличението е с около 202%.

Западните експерти отбелязват, че финансовият оборот и печалбите на този престъпен бранш са прекомерно високи. А кръгът на онези, които искат да правят пари от нещастието на бежанците. Става все по-многоброен. По данни на федералната полиция например през 2022 г. от 159 контрабандисти са иззети активи на обща стойност 940 000 евро. Сред които 58 автомобила, пари в брой и банкови наличности. (Съпоставка с активите, иззети в България няма как да бъде направена, защото такива статистически данни не са представени на сайтовете на българските служби и прокуратура.) Ако не бъде завъртяно кранчето на каналджиите в транзитните държави и в крайните дестинации като Германия. И ако не бъдат отнети придобитите от тях по престъпен начин активи, проблемът с нелегалната миграция няма как да бъде овладян.

Контрабандистите обикновено използват социалните медии, за да рекламират открито услугите си, и общуват чрез криптирани връзки. Именно огромните печалби от тяхната незаконна дейност им позволяват закупуването на най-съвременни технически средства. Вербуването на добре заплатени помагачи и информатори. Както и наемането на добре подготвени професионално адвокати в случай на провал. Които са наясно с различията в националните законодателства на отделните държави. Завидната им гъвкавост силно затруднява разбиването на техните престъпни мрежи.

Агресивността и лекотата, с която каналджиите осъществяват незаконния си бизнес личи твърде ясно в транзитните държави. Където те открито чакат пред портите на лагерите своите “клиенти”, без местните власти да им създават кой знае какви пречки. Бежанците, които нямат достатъчно пари, са принудени да преминават от държава в държава и от граница на граница. Като обикновено ги обират до “последната риза”. И доставчиците на финансови услуги, през които минават онлайн преводите за всяка следваща отсечка от пътуването към мечтания по-добър живот, също работят напълно необезпокоявани. Изборът на маршрута (балкански, източноевропейски или някой от средиземноморските), по който в крайна сметка ще се опитат да ги вкарат нелегално в държава от ЕС зависи във всеки един момент от най-различни фактори. Към тях спадат също и оперативните мерки за противодействие на съответните полицейски и гранични служби, метеорологичните условия или наличието на споразумения за репатриране.

Едва ли понастоящем има някой трафикант на мигранти, който да е разтревожен, че парите му може да секнат. Показателно е мнението на тунизийския каналджия “Хасан”,, цитирано на 19 юни в италианския вестник La Repubblica: “Не се заблуждавайте, че броят на лодките е намалял. Дължи се на силния вятър тази година, на промяната в климата. Няма място за илюзии (…) през август имам 30 курса, напълно подготвени за отплаване. Мелони ще трябва да се примири с това (…) Дори самият Пророк не би могъл да спре нелегалната имиграция.” Когато хора като “Хасан” искат да касират, става дума за много пари. “Цената винаги зависи от услугата”, обяснява той. Превозването с дървена лодка с повече от петдесет души на борда струва между 740 и 880 евро. “Тези, които платят 2000–2500 евро, тръгват със същата лодка, но на борда са не повече от трийсет пътници, а двигателите са два, в случай че единият се повреди.”

По информация на италианското вътрешно министерство само до 25 август 2023 г. в Италия с лодки по рискования средиземноморски маршрут са пристигнали 107 530 незаконни мигранти – повече от общия им брой за цялата минала година. Бежанският лагер на остров Лампедуза е меко казано претъпкан – на 27 август в него се намират 4200 души, сред тях и почти 250 малолетни, пътували без придружители, а самото място всъщност е пригодено за настаняване на най-много 400 човека.

В този контекст германски експерти твърдят, че макар и политици от различни цветове постоянно да искат връщане на стационарния граничен контрол, който не е показал ефективност, ключът за решаването на проблема се състои в последователната борба срещу контрабандните структури. А тя показва остри дефицити – по мнението им – най-вече в разпределението на кадрите в собствените редици, защото за организацията на работата на полицията отговаря не министърът, а федералният полицейски президиум. В този контекст от полицейския синдикат се оплакват, че въпреки няколкото хиляди допълнително разкрити от Федералното вътрешно министерство работни места в полицията след 2015 г., президиумът така и не изпраща нови попълнения в помощ на граничните полицейски органи. Напротив – години наред съществува например забрана да бъдат заети вакантните длъжности за разследващи полицаи по източната граница на Германия. Резултатът днес е невероятното претоварване на пограничните разследващи служби на федералната полиция. А докато разследванията на престъпленията по границата събират прах в папките, няма никакъв шанс получената информация за международните криминални структури, извършващи трафик на имигранти, да бъде анализирана. Следователно няма как и превантивно да им се противодейства. Това е порочен кръг, който без кураж и решителност не може да бъде прекъснат.

И ако Германия като крайна дестинация на огромна част от нелегалните мигранти се е видяла в чудо, че не се справя, защото разследващите служби на федералната полиция в граничните области не са кадрово обезпечени, митниците не участват активно във финансовите разследвания и компетентните разузнавателни и правоохранителни органи не работят в добре координирана и обменяща информация помежду си мрежа, то какво ли можем да искаме от България – бедната и корумпирана транзитна държава?

Още през 2019 г. тогавашният български премиер Бойко Борисов тръбеше, че „България е стабилен европейски партньор и е на първо място по арестувани, задържани и осъдени каналджии.“ Напълно в негов стил без да е ясно от кой административен ръкав е извадил тази статистика. За сметка на това преди половин година българската прокуратура отчете драстично увеличение на досъдебните производства, които са образувани за престъпления, свързани с каналджийството (чл. 279, чл. 280 и чл. 281 от НК), за периода от 2019 г. до края 2022 г. Докато през 2019 г. те са 670, а през 2021 г. – 1773, броят им през 2022 г. вече е 2626. Нараснали са и внесените в съда обвинителни актове – от 275 през 2019 г . до 581 през 2022 г. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт – от 720 през 2020 г. до 2208 през 2022 г. Друг е въпросът, че най-често се действа по бързата процедура – признаване на вина, съкратено производство и сключване на споразумение с минимална присъда, която в близо 80% от случаите е условна. Ефективните присъди и успешните конфискации са изключения, а леките наказания и несъбираемите глоби според юристи засилват чувството за безнаказаност и правят каналджиите по-смели.

В опит да се преодолее това обстоятелство в края на юли тази година българският парламент одобри поправки в Наказателния кодекс (НК), с които се увеличават наказанията за превеждане и подпомагане на незаконно влезли у нас мигранти – т.нар. каналджийство, като тези престъпления вече се наказват с между три и осем (в някои случаи и до десет или дванайсет) години лишаване от свобода плюс глоба до 20 000 (респ. 30 000) лв. и отнемане на имуществото. Дали тези мерки ще имат превантивен ефект? Дали ще респектират дребните риби в схемите за трафик на нелегални мигранти – превозвачите и водачите, които са най-лесни за залавяне? Едва ли. Да не говорим за техните тартори – организаторите на каналите, които би следвало да получават най-суровите наказания. До тях няма кой да се добере, защото предприемат всякакви стъпки, за да сведат до минимум риска от разкриване на своите мрежи в случай на залавяне на участници в най-малките брънки на веригата.

Доколкото разкриването на престъпления е от компетентността на органите на МВР и на службите за сигурност, а борбата срещу организираната престъпност у нас е в трагично състояние, ръководителите на този криминален бизнес няма да се стреснат, ако ще и 100 години затвор да ги грози според НК. И ще продължаваме да гоним и залавяме само нелегални мигранти и в най-добрия случай – техните превозвачи или водачи.

Автор: Христо Василев