Истината по-скоро била, че САЩ се грижат за жизненоважните сигурност и стабилност в Европа. Но държавите членки взимат самостоятелни решения относно собствената си сигурност. И разполагането на натовски или американски военни части е възможно само на базата на консенсус и ясни правила.

Понякога обаче и различни от мейнстрийма мнения успяват да си прокарат път.

Преди дни френският министър на икономиката, финансите, индустриалния и дигитален суверенитет Бруно льо Мер. Например призовава за промяна на европейските правила. Така че Европейският съюз да може да се превърне във водещ “икономически континент”. Способен да се конкурира с Китай и САЩ. Желанието на Льо Мер Европа да се утвърди като трета сила на световната икономическа сцена не е от днес.

През 2019 г. той представя визията си за новата “европейска империя” през ХХІ в. в своя книга (Le Nouvel Empire. L’Europe du vingt-et-unième siècle). Според него ЕС е изправен пред избор: по-здрав и силен съюз или васална подчиненост. С други думи, за пръв път в историята от 1957 г. насам ЕС може да изчезне или поне да бъде сведен до нищожна буква в международен план.
Защото е васализация, когато САЩ налагат екстериториални санкции на ЕС и мита върху стоманата и алуминия. Пряко засягащи живота на работниците и дейността на заводите за стомана в Северна Франция.

Васализация е и когато Китай решава да купува стратегическа инфраструктура в Европа. Или автономните коли ще имат американски навигационни системи и азиатски батерии. По тази причина французинът изтъква необходимостта от отстояване на “европейския суверенитет”. Пред Китай и “новия Път на коприната”, както и пред Америка.

В условията на отслабените трансатлантически връзки по време на президентството на Доналд Тръмп. Разбира се, за мнозина изглежда привлекателна и идеята за европейска стратегическа автономия. Отразяваща желанието на някои от страните в Европа да определят свои собствени глобални приоритети. И да действат независимо по отношение на сигурността и външната политика. Като имат достатъчни материални и институционални възможности да прокарват решенията си, и то с помощта на партньори по свой избор.

Това схващане стои в основата на визията на френския президент Еманюел Макрон за “суверенна” Европа. И на амбициите на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за “геополитическа” Европейска комисия. През 2016 г. Европейският съвет доста обтекаемо формулира стратегическата автономия. Като “способността да се действа самостоятелно, когато и където е необходимо, и с партньори, когато е възможно”. И ако държавите членки постигат консенсус по въпроса, че ЕС се нуждае от стратегическа автономия. То възгледите за нейната същност и за инструментите. за нейното осъществяване са твърде различни и тези различия затрудняват изграждането на общ подход.

Така с времето дебатът се размива и затихва. И вместо с избухването на войната в Украйна Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана. Тя по стар рефлекс се обляга на САЩ в очакване да защитят сигурността й. Тъй като администрацията на Байдън има готов план за действие. За европейците е много удобно да оказват подкрепа от втория ред, въпреки че войната е на територията на Европа.

Дори Франция, която от години е най-силният глас, призоваващ за еманципация на ЕС от САЩ. Не протестира срещу американското лидерство в настоящата криза. Макар и да продължава да настоява за постигане на по-голяма независимост. Особено по отношение на способностите в сферата на отбранителната промишленост. Париж изглежда остава без съмишленици и е “последният мохикан”. Който продължава да поддържа идеята за европейска стратегическа автономия. Опитите на президента Еманюел Макрон в тази посока не се приемат сериозно в Германия. Където критиките към лидерската роля на САЩ веднага се отхвърлят като ляв или десен антиамериканизъм.

Независимо от стремежа темата за зависимостта на ЕС от САЩ да бъде маргинализирана на официално ниво. Има немалко хора в Европа, които провиждат васалитета на САЩ и са раздразнени от ситуацията. Защото – ей Богу – е съвсем нормално да искат да са господари на собствената си съдба, а не нечии васали.
На този фон на 4 април 2023 г. Европейският съвет .за външна политика (ЕСВП) публикува подробен научен анализ под дръзкото заглавие The art of vassalisation. How Russia’s war on Ukraine has transformed transatlantic relations. (“Изкуството да си създаваш васали. Как войната на Русия срещу Украйна промени трансатлантическите отношения”). Изготвен от Джеръми Шапиро, директор “Научни изследвания” на ЕСВП, и Яна Пулиерин. Ръководител на берлинския офис на неправителствената организация. Този добре обоснован принос към дискусията за отношенията между ЕС и САЩ някак остана извън фокуса на медиите в Европа. А можеше да бие камбаната в много европейски държави. Които и в рамките на ЕС продължават да държат на суверенитета си.

За сметка на това венецуелският новинарски сайт Orinoco Tribune. Който е с антиимпериалистическа насоченост и подкрепя Мадуро и каузата на чавистите, обяснява не без нотки на удовлетворение. Как публикацията на ЕСВП потвърждава, че ЕС окончателно се е превърнал във васал на САЩ. А преди месец белгийското издание The Brussels Times коментира важните политически послания на анализа под снимка. На която председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прави мили очи на президента Джо Байдън. Докато разговарят в Овалния кабинет.
Какви обаче са тезите, лансирани от Шапиро и Пулиерин?

Статията им със сигурност цели да провокира европейските лидери, които години наред не успяват да се споразумеят за пътя. По който Европа трябва да върви, за да провежда по-независима външна политика. И политика за сигурност и така да добие повече тежест в глобален план. Акцентът на двамата автори пада не толкова върху сериозното задълбочаване на зависимостта на Европа от САЩ. В резултат от войната в Украйна, колкото върху безропотното приемане на тази зависимост на политическо ниво. Върху безпрекословното подчинение на лидерството на Вашингтон въпреки очевидните негативни последствия за европейската икономика.

Факт е, че войната в Украйна възражда трансатлантическия съюз, но отношенията между САЩ и техните европейски съюзници стават все по-несиметрични. Докато през 2008 г. ЕС, включващ Великобритания, е най-голямата колективна икономика в света, генерирайки 16,2 трилиона долара годишен БВП в сравнение с 14,7 трилиона долара на САЩ, към 2022 г. съотношението е 19,8 трилиона в ЕС (без Великобритания) срещу 25 трилиона в САЩ. В основата на тези шокиращи цифри стои една Европа, която губи конкурентоспособността си сектор по сектор и е твърде зависима от търговията с Вашингтон.

Щетите за икономиките на държавите от ЕС, причинени от войната, започват още със спирането на доставките на евтиния руски газ и петрол и далеч не спират с безбройните други санкции. Байдъновият Закон за намаляване на инфлацията от 2022 г. е откровено протекционистки и подкопава позициите на европейските компании.

Тревожните сигнали, идващи от предприемачите, и многобройните случаи на изместване на производства и бизнеси в чужбина потвърждават опасността от пълзяща деиндустриализация. Резултатите от тези процеси се усещат непосредствено и от населението чрез инфлационните цени на енергията и храните и осезаемо растящата бедност. Анализът на Шапиро и Пулиерин е особено показателен в параграфите, отнасящи се за Германия. А както е известно, когато Германия кихне, Европа настива. Бундесверът далеч не се е утвърдил като стълб на сигурността и стабилността в Европа, независимо че германският канцлер продължава да говори за обещаната дни след началото на войната в Украйна “повратна точка” (Zeitenwende) в германската отбранителна политика и за необходимостта от по-голям европейски стратегически суверенитет. Де факто обаче точно правителството на Олаф Шолц и в частност ГСДП, която по-рано е проявявала по-критично отношение към САЩ, сякаш се чувстват съвсем комфортно в условията на настоящото трансатлантическо разделение на труда. Дългосрочните ефекти от деиндустриализацията и рецесията в Германия обаче ще засегнат целия Стар континент.

В допълнение ситуацията се усложнява заради източноевропейците с техния исторически опит с Русия, които стават все по-подозрителни към Германия и Франция и са по-склонни да подкрепят по-агресивните позиции на САЩ и Великобритания относно войната в Украйна. Знаейки добре как действат руснаците, те яростно настояват за по-солидно военно присъствие на САЩ и НАТО в Източна Европа, защото са убедени, че само така ще бъдат защитени.

За разлика от периода на Студената война, когато САЩ изграждат икономически Европа заради противопоставянето със Съветския съюз, днес те използват военното си лидерство, извличайки собствена икономическа изгода за сметка на Европа. Колкото е критичен като цяло анализът на двамата автори, толкова са тревожни и наблюденията на самия Шапиро, изразени впоследствие в интервю пред The Brussels Times, когато го питат за реакциите по отношение на изводите им.

Публикуването на техния текст става само броени дни преди френският президент Еманюел Макрон да направи почти идентични коментари пред западни репортери, докато се прибира от посещението си в Китай. По този повод Шапиро отбелязва, че повечето упреци към тях са същите като отправените към Макрон, доколкото оспорват не толкова казаното, а по-скоро обстоятелството, че изобщо е казано.

„Тази дума „васал“ наистина провокира някои хора – споделя той, – но често усещах, че онова, което те казват на нас [и] също на Макрон, е, че проблемът не се състои в изразеното от нас разбиране за процесите, а в начина, по който го представяме. Звучеше, сякаш всъщност ни казват: „Прави сте, но не говорете за това по този начин.“ Шапиро посочва и че подобна „странна“ и „смущаваща“ критика подсказва, че някои европейски чиновници може всъщност да са подложени на „метавасализация“. „Не бих твърдял, че всички реакции бяха такива – обяснява той. – Имаше обаче някои, в които прозира своего рода метавасализация, като например: Ние сме толкова васализирани, че дори не можем да го признаем. Ако го направим, хората ще разберат и ще стане страшно.“

Както основателно подчертава главният редактор на Geopolitical Economy Report Бен Нортън: „Обстоятелството, че статия като тази е публикувана на сайта на Европейския съвет за външна политика, според мен показва, че има представители на европейската политическа класа, които са все по-разочаровани от факта, че Европа се е превърнала във васал на САЩ, и наистина искат да запазят по-голяма стратегическа автономия и независимост. Така, разгласяването на този политически анализ е един от инструментите, които използват, за да отправят умерени критики към САЩ и да призовават за по-независима външна политика.“

Съмнително е обаче техните гласове да накарат настоящите европейски лидери да преосмислят решенията и най-вече действията си, за да отхвърли ЕС зависимостта си от САЩ.

Автор: Христо Василев