Нямаше случайно минаващи репортери, когато Волен Сидеров четеше прекрасните си стихотворения пред публика.
Нямаше специален интерес, когато плати тока на възрастна актриса, нито когато стилен и вдъхновен колекционираше изкуство. Няма светкавици, когато води сина си на училище.
Бутилката става единственият ти слушател, единственият ти изповедник. Защото плъховете отдавна са напуснали кораба и са се обзавели с яхти.
Да ви напомням ли за един Юнкер, дето се кандилкаше пред целия свят... За онези, „трезвите и моралните“, които ви ограбиха и върнаха в първи клас.
Падението не е на Волен Сидеров, който е видян на бордюра, без да крещи, обижда или прави недостойни неща.
А утре си яжте агнешките плешки и главички. И пийте за тоя дето духа. И духайте... Защото Волен поне ще остане в историята, а вие – не.
Евгени Минчев






